В общи линии повечето от тях бяха победени — или паднаха убити в битката, или бяха прогонени от града. Онези, които се бяха борили за свободата си и я бяха извоювали, имаха сериозни основания да я ценят високо. Ричард се надяваше да проявят нужната воля, за да запазят извоюваното с толкова кръв.
Щом навлязоха в по-старата част на града, той забеляза, че доста от сградите, които доскоро бяха запуснати и мърляви, сега бяха спретнати и чисти и изглеждаха едва ли не като нови. Кепенците бяха боядисани в ярки цветове, които изглеждаха жизнерадостни в мъгливата привечер. Повечето от сградите, които бяха опожарени по време на бунта, вече бяха построени наново. За Ричард бе цяло чудо, че градът, след онова, в което бе превърнат, изглеждаше толкова свеж и жизнерадостен. Стана му изключително приятно да попадне в място, което кипи от живот и енергия.
Знаеше обаче и че простичкото, искрено щастие на хората, които преследваха собствения си интерес и живееха живота си така, както им харесва, ще привлече омразата и гнева на мнозина. Последователите на Императорския орден вярваха, че човекът е изначално лош. Хора като тях не биха се спрели пред нищо, за да задушат богохулното щастие.
Щом стъпиха на по-широка улица, която извеждаше към вътрешната част на града, Виктор застана на ъгъла на централна градска артерия.
— Трябва да посетя семейството на Феран и на още някои от момчетата. Ако нямаш нищо против, Ричард, бих предпочел да го сторя сам — поне засега. Визитата от високопоставен човек и скръбта от внезапната загуба ще им дойдат много за един път.
На Ричард му бе неловко да го смятат за високопоставен посетител, особено от хора, изгубили близки, но не му беше времето да се опитва да поправи впечатлението точно когато хората научават тези лоши вести.
— Разбирам, Виктор.
— Но се надявах, че може би по-късно ще имаш време да им кажеш няколко думи. Сигурно ще им стане по-леко, ако разберат колко смело са постъпили техните мъже. Думите ти ще придадат на действията им достойнство.
— Ще направя каквото мога.
— Има и други, които биха искали да знаят, че съм се върнал. Ще се радват да видят и теб.
Ричард махна с ръка към Кара и Ничи.
— Бих искал да им покажа нещо. — Вдигна ръка към центъра на града. — Ей в тази посока.
— Имаш предвид Площада на свободата ли?
Ричард кимна.
— Значи се чакаме там, веднага щом приключа.
Ричард изпрати с поглед Виктор, който се отдалечи по тясна павирана уличка вдясно.
— Какво искаш да ни покажеш? — поинтересува се Кара.
— Нещо, което се надявам да разбуни спомените ти.
Щом зърна величествената статуя, издялана от най-фин каватурски мрамор, който сияеше на кехлибарената светлина на захождащото слънце, Ричард усети как коленете му омекват.
Познаваше всяка мъничка извивка на тази фигура, всяка дипла на сияйните и одежди. Познаваше ги, защото лично бе изваял оригинала.
— Ричард? — стисна го Ничи за ръката. — Добре ли си?
Той успя да прошепне нещо едва чуто, без да откъсва поглед от статуята.
— Добре съм.
Огромното празно пространство пред тях бе предвидено за място на непостроения дворец, където се предвиждаше да се установи Императорският орден. Ничи бе довела Ричард, за да положи труд в името на величието и славата на каузата на Ордена, с надеждата, че той ще разбере важността на саможертвата и ще осъзнае колко покварена е човешката природа. Но вместо да промени него, с течение на времето промяната обзе нея и тя се научи да цени живота.
Докато бе пленник на Ничи, Ричард дълги месеци участва в строежа на императорския дворец. Сега двореца го нямаше, бе заличен от лицето на земята. Виждаше се само полукръг от колони при някогашния главен вход, които сега обграждаха гордата статуя от бял мрамор. Тя обозначаваше мястото, където за пръв път бе пламнала искрицата на свободата, запалена в сърцето на мрака.
След бунта срещу управлението на Ордена статуята бе изваяна и посветена на свободното население на Алтур’Ранг и в памет на хората, отдали живота си в борбата за извоюване на тази свобода. Това място, на което хората за първи път проляха кръв, за да се борят за свободата си, сега бе сравнено със земята. Виктор го бе нарекъл Площада на свободата.
Осветена от топлата светлина на захождащото слънце, статуята блестеше като маяк.
— Какво виждате вие двете? — попита Ричард.
Кара също го бе стиснала за ръката.
— Господарю Рал, това е същата статуя, която видяхме при предишното си идване тук.