— Която влияе на всички, освен на теб, така ли? — повдигна вежда Ничи. — Явно що се отнася до теб, магията не действа, понеже ти явно си я спомняш прекрасно.
Ричард очакваше подобно възражение.
— Възможно е магията да не ми въздейства, понеже само аз притежавам различен вид дарба.
Ничи за пореден път въздъхна дълбоко и търпеливо.
— Твърдиш, че тази жена, Калан, е дошла да издирва изгубен велик магьосник, така ли?
— Да.
— Нима не съзираш проблема, Ричард? Тя е знаела, че търси стария магьосник.
— Да, така е.
— Никак не е лесно да се направи подобен род заклинание — надвеси се над него Ничи, — трябва да се вземат предвид редица възможни усложнения, но като се изключи този факт, не е нищо забележително. Трудно — да, но не и забележително.
— Значи това е сторено и с Калан. Някой, може би някой от магьосниците на Императорския орден, които пътуват с конвоя с провизиите, я е похитил и е използвал такова заклинание, за да ни накара да я забравим, за да не тръгнем след тях да я търсим.
— И защо му е на някого да си докарва толкова главоболия на главата? — намеси се Кара. — Защо просто да не я убие? Какъв е смисълът да я залавя, а после да търси начини да накара другите да я забравят?
— Не знам точния отговор. Може би просто са искали да си осигурят възможност за бягство, без да рискуват някой да ги последва. Или пък намерението им е било да я скрият, а по-късно, когато решат, да я покажат на хората си, за да демонстрират своята сила, да им докажат, че са способни да похитят всеки, който им се опълчи. В крайна сметка истината е, че нея я няма и че никой друг освен мен не си я спомня. На мен ми звучи логично, че е била използвана някаква магия, както онази, с която си е послужил Зед, за да накара хората да го забравят.
Ничи потърка носа си с вид, който сякаш искаше да покаже на Ричард, че говори такива глупости, че чак главата я е заболяла.
— Всички са търсили този велик магьосник. Помнели са, че е могъщ и силен, че е важен, реализиран човек, дори това, че е бил от Средната земя. Само дето не помнели името му и как изглеждал. И така, понеже не знаели името му и не разполагали с негово описание, им било доста трудно да го намерят.
— Да, точно така — кимна Ричард.
— Нима не виждаш, Ричард? Те са знаели, че той съществува, знаели са, че е стар магьосник, вероятно са пазели редица спомени за сътворени от него неща, само дето не си спомняли истинското му име — заради заклинанието. Това е всичко — името му. Те не помнели името му, въпреки че знаели, че такъв човек е съществувал.
Докато тази твоя съпруга не я помни никой друг освен тебе. Не знаем името и, не знаем абсолютно нищичко за нея. Не пазим никакви спомени за нея или за нещо, което сме направили заедно. Не знаем нищо за нея. Нищичко. Тя съществува само и единствено в твоето съзнание.
Ричард видя разликата, но продължи да държи на своето.
— Може би това заклинание е по-силно, знам ли. Сигурно по същество е същото, само че по-мощно, за да накара всички да забравят не само името и ами всичко, свързано с нея.
Ничи го стисна за раменете толкова силно и съчувствено, че чак го заболя.
— Ричард, признавам, че за човек като тебе, който е израсъл без никаква представа от магия, тази история може да изглежда смислена. Да, тя наистина е оригинална, няма спор. Но в действителността просто не става така. За човек, който няма представа как действат тези сили, може да звучи напълно логично, поне на повърхността. Но загледаш ли се по-надълбоко, разликата между заклинание, което може да накара всички да забравят нечие име, и заклинание, което заличава спомена за някой от съзнанието на хората е като разликата между това да запалиш лагерен огън и да запалиш още едно слънце на небето.
Ричард разпери ръце, напълно объркан.
— Но защо?
— Защото първото променя само едно нещо — спомена за нечие име. И трябва да допълня, че подобно нещо, колкото и простичко да изглежда на повърхността, е изключително трудно и е във възможностите на шепа от най-надарените магьосници. А дори и те бая трябва да се потрудят, за да го постигнат. Под въздействието на това заклинание всички знаят, че са забравили името на великия магьосник, така че дори докато ги кара да забравят, заклинанието работи само в тази ясна и определена посока. Трудността при подобен род заклинания е в какъв периметър се прилага то, но в случая, за който говорим, това е без значение.
Докато при първия случай заклинанието променя едно нещо — името на изчезнал магьосник, второто променя почти всичко. Именно този факт го прави повече от трудно. Прави го направо невъзможно.