— Продължавам да не разбирам. — Ричард закрачи напред-назад по платформата, ръкомахайки. — На мене ми се струва, че в общи линии прави едно и също.
— Помисли си за всички аспекти, в които един човек, особено влиятелен човек от ранга на Майката Изповедник, докосва живота на почти всички останали. Добри духове, Ричард, тя стои начело на Общото събрание на Средната земя. Взема решения, които касаят всички страни по света.
Ричард пристъпи към нея.
— Какво значение има това? Зед е бил Първи магьосник. И той е бил влиятелна личност, намесвал се е в живота на много хора.
— И хората просто са забравили името му. Не и самия човек. Само за момент се опитай да си представиш какви биха били последствията, ако дадено заклинание накара всички да забравят дори един-единствен човек. — Ничи се отдалечи на няколко крачки, после внезапно се закова на място и се обърна. — Да речем, Фавал, въглищарят. Не само да забравят името му, а и човека изобщо. Да забравят, че съществува и че изобщо някога е съществувал, също както твърдиш, че е станало с тази жена, Калан.
Какво би станало? Как би постъпило семейството на Фавал? Какво ще си помислят децата му — кой е техният баща? Ами жена му — как е забременяла, от кого са децата и, след като не си спомня Фавал? Къде се е дянал този загадъчен човек, създал семейството им? Дали съзнанието и ще си измисли друг мъж, за да успокои паниката и и да попълни празнината? Ами приятелите и — те как ще реагират и какво ще си помислят? Изобщо, какво ще си кажат хората, без да разполагат с истината, на която да се опрат? Какво ще стане, ако съзнанието на хората си въобразява парчета, които да запълват дупките в спомените, а се окаже, че парчетата не пасват? При положение, че навсякъде из къщата има пещи за въглища, как ще обяснят жена му и децата му тяхната поява и откъде са се взели всичките тези въглища? А какво ще стане в леярната, където Фавал продава въглищата си? Какво ще си помисли Приска — че чувалите с въглища са се появили в склада му ей тъй, от нищото?
Това е само един щрих от повърхността на събитията, които биха се случили, ако върху Фавал падне такова най-обикновено заклинание за забравяне. Изобщо няма да влизам в подробности за счетоводство и пари, за организация на работа и отношения с дървосекачи и други работници, за документи, обещания и всичко останало. Помисли си за всичкото объркване и хаос, до които би довело едно подобно нещо. А все пак говорим за един обикновен човечец, който живее в мъничката си къщичка на забутана задна уличка.
Ничи вдигна ръка, сякаш се канеше да направи тържествено изявление.
— А жена като самата Майка Изповедник? — Отпусна ръка. — Изобщо не искам и да си помисля заплетените последици, до които би довело едно подобно необяснимо събитие.
Русата грива на Ничи се открояваше на фона на тъмните дървета, плъпнали по хълмовете зад широката, равна поляна. Дължината на косата и и вълнообразните и кичури изглеждаха нехайно, дори някак уютно близки, и допълваха елегантната и фигура, пристегната в черна рокля, но силата на присъствието и не бе за подценяване. В този момент, докато стоеше, озарена от лъчите на залязващото слънце, тя бе изумителна фигура на проницателността и образования авторитет, сила, на която човек не смее да се противопостави. Ричард стоеше безмълвен и неподвижен, а тя продължи все така назидателно.
— Такова заклинание просто не е възможно, защото то води след себе си лавина от последици. Всяко мъничко нещо, което Майката Изповедник някога е правила в живота си, би се завъртяло като снежна топка със свързаните обстоятелства, в които тя може изобщо да не е участвала лично, и така да се натрупат множество събития, белязани от това заклинание. Силата, сложността и величието на всичко това излиза извън рамките на човешкия мозък.
Тези усложнения трябва да почерпят сила от заклинанието, за да се опитат да противостоят на мощния процес. Силите се подхранват от могъществото на заклинанието, което се стреми да доминира над природата на събитието. В един момент заклинание, което не притежава силата да компенсира засилващия се вихър от разрушителни събития, просто ще се пръсне и ще угасне като свещ в дъжда. Ничи пристъпи към него и заби показалец в гърдите му. — Имай предвид, че изобщо не взимам предвид очевидната несъвместимост със съня ти. В своя делириум ти си си въобразил още по-сложни схеми. Измислил си не само тази жена, тази съпруга, която никой друг не си спомня, ами в замаяното си сънно състояние си стигнал още по-далеч, много по-далеч, без да си даваш сметка за фаталните последици. Не става въпрос за някое обикновено момиче, което никой не познава. Не, ти си вкарал в бляна си известна личност. В контекста на един сън това едва ли изглежда просто нещо. Но в реалния свят известната личност създава сериозни последствия.