Ти обаче отиде още по-нататък! Всяка друга известна личност не би създала такива усложнения.
В твоето състояние обаче ти си избра самата Майка Изповедник — личност с митичен ореол, с изключителна важност и в същото време човек, когото нито Кара, нито аз, нито Виктор би могъл да познава. Майката Изповедник е от Средната земя и тъй като ние не сме, не можем да ти опонираме с факти, които да противоречат на съня ти. Това разстояние вероятно е имало някакъв смисъл в съня ти, защото благодарение на него ти си разчистил доста проблеми с противоречивостта на фактите, но в реалния живот то все пак създава невъобразимо огромен проблем — тази жена е известна. Въпрос на време е твоят внимателно конструиран свят да се сблъска с действителността и да започне да се разпада. Избирайки си известна личност, ти си обрекъл идиличния си сън на унищожение.
Ничи повдигна брадичка и го погледна право в очите.
— В своето нестабилно състояние, Ричард, ти си намерил кой да те утеши. Бил си на прага на смъртта, отчаяно си се нуждаел от човек, който да те обича, от човек, който да те кара да се чувстваш не толкова уплашен, не толкова ужасен и самотен. Това е напълно разбираемо — повярвай ми. Моето мнение за теб не се е променило — как би могло, — заради факта, че си намерил такова решение за себе си, когато си бил толкова уплашен и самотен. Но сега всичко свърши и ти трябва да дойдеш на себе си.
Ако си бе въобразил неизвестна жена, сънят ти би бил най-обикновена ефимерна абстракция. Но ти категорично си го свързал с действителността, понеже Майката Изповедник е позната на много хора. Ако се върнеш в Средната земя или попаднеш на хора оттам, сънят ти ще се сблъска грубо с необоримата действителност. За теб всеки от тези хора е дебнеща сянка, готова да стреля, но този път стрелата ще те улучи право в сърцето.
А може да стане още по-лошо. Ами ако истинската Майка Изповедник е мъртва?
Ричард се дръпна.
— Не, не е мъртва.
— Господарю Рал — намеси се Кара, — спомням си, че преди няколко години Мрачният Рал изпрати четворки да избият всички Изповедници. Четворките не се провалят в своите мисии.
Ричард погледна Морещицата.
— Нея обаче не я убиха.
— Ричард — подхвана внимателно Ничи, привличайки погледа му обратно върху себе си, — ами ако един ден се добереш до Средната земя и установиш, че истинската Майка Изповедник не е такава, каквато си си я представял, а е старица на преклонна възраст? В крайна сметка Изповедниците не избират за своя Майка Изповедник млада жена като тази, която си представяш за своя възлюбена? Какво ще стане, ако установиш, че в действителност жената е възрастна и още по-страшно — отдавна е загинала. Искам да чуя истината. Какво би направил, ако разбереш това и се окаже, че е истина?
Устата на Ричард бе толкова пресъхнала, че се наложи да оближе устните си, за да може да проговори.
— Не знам.
Ничи се усмихна тъжно.
— Най-после искрен отговор. — Тази усмивка бе най-многото, на което тя бе способна. Лицето и бързо стана сериозно. — Страхувам се за теб, Ричард, страхувам се какво ще стане в главата ти, ако продължаваш да държиш на своето, ако позволиш илюзията да превземе живота ти, а накрая се случи нещо подобно — а то неизменно ще се случи. Рано или късно ще се изправиш лице в лице с реалното положение на нещата.
— Ничи, само защото не си представяш…
— Аз съм чародейка, Ричард — прекъсна го тя. — Била съм Сестра на светлината и Сестра на мрака. Поназнайвам едно-друго за магията. Казвам ти, че това, в което се опитваш да ме убедиш, е извън възможностите на магията — поне доколкото аз я познавам. Не е извън възможностите на въображението на отчаян човек, но в действителност просто не може да съществува. Ти изобщо не би могъл да си представиш последствията, които би могъл да причини дори опит за подобно нещо, камо ли самата му реализация.
— Ничи, не оспорвам познанията и опита ти по въпроса, но ти не знаеш всичко. Фактът, че не си наясно как би могъл да се направи нещо, не означава, че то не може да стане. Просто не искаш да признаеш, че може и да грешиш.
Ръцете и се свиха в юмруци, тя примигна.
— Нима мислиш, че ми е приятно да ти опонирам по този въпрос? Така ли си мислиш? Че ми е кеф да се мъча да ти отворя очите за истината? Да не мислиш, че искам да ти опонирам във всичко?
— Знам само, че по някакъв начин някой е направил така, че всички вие да забравите, че Калан е съществувала. Аз знам, че тя е истинска, и възнамерявам да я намеря. Пък макар и това да не ви се нрави.