С плувнали в сълзи очи Ничи му обърна гръб и заби поглед в статуята, която се извисяваше над нея.
— Ако можех да превърна съня ти в реалност, с радост бих го направила, Ричард. Представа нямаш на какво съм готова, за да ти дам онова, което искаш… за да те направя щастлив.
Ричард погледна виолетовите облаци, които се рееха из тъмнеещия хоризонт. Всичко изглеждаше твърде спокойно, за да е истина. Ничи стоеше, скръстила ръце, загледана в противоположната посока, в сгъстяващия се мрак. Кара бе наблизо, не изпускаше от поглед хората, които сновяха из терена на някогашната строителна площадка.
— Ничи? — повика я накрая Ричард, като сложи край на неловкото мълчание. — Можеш ли да ми дадеш друго обяснение извън това, че съм сънувал? Има ли нещо, което ти е известно и което има макар и минимален шанс да е причинило подобен ефект? Има ли изобщо нещо, някакъв вид магия, за която се сещаш и която би могла да ни помогне да разрешим тази загадка?
Той се вторачи в гърба и, питайки се дали ще получи отговор. Над платформата, където се извисяваше гордата статуя, полегнаха удължени сенки, които му напомниха онова, което и бездруго знаеше — че денят гасне, че безценното време му се изплъзва. Най-накрая Ничи се обърна. Буйните страсти явно бяха изтлели в душата и.
— Съжалявам, че не мога да го превърна в нещо реално, Ричард. — Тя изтри една сълза, изтърколила се по бузата и. — Съжалявам, че те разочаровах.
Кара я погледна с мрачно изражение.
— Май имаме нещо общо.
Ричард внимателно погали статуята, наречена „Дух“. Гордо вдигнатата брадичка, проницателният поглед, овеществен чрез белия мрамор, изгубиха блясъка си, щом последните лъчи на захождащото слънце потънаха зад хребета.
— Никоя от вас не ме е разочаровала — отвърна той. — И двете ми казвате онова, в което сте убедени. Но Калан не е сън. Тя е не по-малко истинска от нейния дух, вграден в този камък.
Петнайсета глава
ДО СЛУХА НА РИЧАРД ДОСТИГНА ГЛЪЧКА и той се обърна, за да види как към монумента приближава група хора. От мястото си той забеляза, че зад първата група има още народ, вероятно привлечени от раздвижването или забелязали струпването на хора на площада. Начело на първата група хора бе човекът, който Ричард се надяваше да види.
— Ричард! — махна му онзи още отдалеч.
Въпреки всичко Ричард не можа да сдържи усмивката си при вида на набития мъжага с характерната си екстравагантна червена шапка си с тясна периферия. Щом мъжът видя, че Ричард го е забелязал, ускори крачка и заподтичва през тревата.
— Ричард! Ти се върна — точно както обеща!
Щом групата хора тръгна да се качва по стълбището, Ричард се завтече да ги посрещне. В същия момент забеляза, че Виктор си проправя път през уголемяващата се тълпа. Щом стъпи на площадката, Айшак изтича и сграбчи Ричард за ръката, целият сияещ.
— Толкова се радвам да те видя отново в Алтур’Ранг, Ричард. Да не би да си дошъл, за да станеш кочияш в транспортната ми фирма, а? Вече имам достатъчно поръчки. Как ще се оправя — направо не знам. Трябва ми помощта ти. Можеш ли да започнеш от утре?
— И аз се радвам да те видя, Айшак.
Айшак не пускаше ръката на Ричард.
— Значи ще се върнеш, нали? Ще те направя равноправен партньор. Ще делим всичко наполовина — каквото за мене, такова и за тебе.
— Айшак, като знам колко пари ми дължиш…
— Пари ли? Че кой ти говори за пари? Така съм затънал в работа, че изобщо нямам време да мисля за пари. Забрави за парите. Ще спечелим колкото пари искаш. Трябва ми човек с мозък в главата. Ще те направя свой партньор. Ако предпочиташ, може ти да ме направиш свой партньор — така ще имаме повече работа. Всеки пита за тебе. „Къде е Ричард?“ — интересуват се хората. Казвам ти, Ричард, ако…
— Не мога, Айшак. Опитвам се да открия Калан.
— Калан ли? — примигна онзи.
— Жена му — отвърна вместо Ричард Виктор, докато си проправяше път между мъжете зад Айшак.
Айшак зяпна срещу Виктор, после погледна пак Ричард.
— Жена ли? — Свали червената шапка от главата си. — Жена! Но това е чудесно! — Запрегръща Ричард, като в същото време се заливаше от смях и танцуваше. — Взел си си жена! Ама това е страхотна новина! Ще вдигнем банкет…
— Тя изчезна — прекъсна го Ричард, като го откъсна от себе си. — Сега я издирвам. Не знаем какво се е случило.
— Изчезнала е? — Айшак приглади назад тъмната си коса и сложи обратно на главата си шапката. — Ще ти помогна. Ще дойда с теб. — Тъмните му очи станаха сериозни. — Кажи ми какво да направя.
Това не бе предложение, направено от любезност. Човекът говореше искрено. Беше много мило, че приятелят му бе готов да зареже всичко и да се отзове на помощ.