Тълпата изригна в коментари. Разказът разгневи и шокира всички. Мнозина се уплашиха до смърт от казаното, че магьосникът идва не само да ги разгроми, но и да ги превърне в примери.
Ничи не изглеждаше изненадана от сведенията за проявената жестокост. След като обмисли чутото, тръсна рязко глава.
— Не познавам този брат от Ордена, но те вече станаха много.
Тревожните очи на Айшак зашариха между Ничи и Ричард.
— Какво смятате да правите? Войски и магьосник. Не е на добре. Но вие сигурно имате някакви идеи, нали?
Мнозина от хората подкрепиха шумно Айшак, започнаха да питат Ричард какво смята да предприеме. Според него нямаше какво много-много да се обсъжда.
— Всички вие се борихте и извоювахте свободата си — започна Ричард. — Предлагам ви да не се предавате.
Хората масово закимаха. Всички прекрасно знаеха какво е да живееш под игото на Ордена. Вече бяха научили и какво е да живееш собствения си живот. Но, от друга страна, в настроението на тълпата започваше да се прокрадва страх.
— Но сега ти си тук, за да ни поведеш, Господарю Рал — обади се един от мъжете. — Сигурни сме, че си се сблъсквал с по-страшни проблеми. С твоя помощ можем да победим врага.
Ричард огледа изпълнените с очакване физиономии, които започваха да тъмнеят на фона на настъпващата вечер.
— Опасявам се, че не мога да остана. Трябва да се заема с нещо изключително важно. Налага се да си тръгна утре призори.
Посрещна го стена от напрегнато мълчание.
— Но войниците ще са тук след броени дни — осмели се да каже един от мъжете. — Не може да не изчакаш толкова кратко време, Господарю Рал.
— Ако можех, с готовност бих останал да се бия редом с вас срещу войниците на Ордена, както вече съм го правил. Но точно сега не мога да си позволя за се забавя нито ден повече. Чака ме друга битка. Всъщност битката е една, така че духом ще бъда с вас.
Мъжът, който се осмели да проговори, остана като гръмнат.
— Но става въпрос за два-три дни…
— Нима не разбирате, че нещата са много по-дълбоки? Ако остана и победим ордите, които идват насам с намерението да ви изтребят, след известно време ще дойдат нови. Трябва да се научите сами да се справяте с проблема. Не можете да разчитате на мен и да искате да съм вечно до вас, за да ви помагам да отвоювате свободата си всеки път, щом Джаганг изпрати войници, за да си върне Алтур’Ранг. Светът е пълен с места като вашия град, изправени пред същите опасности. Рано или късно ще трябва да поемете отговорността да се изправите сами пред заплахата. Защо да не го сторите още сега.
— Значи ни изоставяш, когато имаме най-голяма нужда от теб? — чу се глас накъде сред тълпата.
Никой не изрази съгласието си с това изявление, но беше ясно, че хората си го мислят. Кара пристъпи напред. Преди да е успяла да мине пред Ричард, той и направи таен знак с ръка, за да и покаже да остане на мястото си.
— Я ме чуйте всички — обади се Виктор, — Ричард не изоставя никого и аз няма да допусна подобни приказки. — Доловили откритата заплаха в гласа му, хората инстинктивно се дръпнаха назад. Само разгорещеният поглед на ковача бе достатъчен, за да накара два пъти по-силни от него мъже да се свият като паленца. — Досега той е направил за вас повече, отколкото всеки друг за всички времена. Той ни показа, че можем сами да поемем юздите на живота си и именно тези негови думи промениха всичко. Всички вие цял живот сте живели под ботуша на Ордена. Ричард ни показа от какво тесто сме замесени, даде ни да разберем, че всъщност сме горди хора, които могат да живеят достойно дните си. Ние сами трябва да поемем отговорност за своя живот и да извоюваме свободата си. Той не ни е поднесъл нищо на тепсия — ние сами си го извоювахме.
Над мъжете, които се бяха струпали на стълбите и по ширналите се ливади, надвисна тишина. Мнозина се почувстваха засрамени и подириха погледите на своите другари. След малко се надигнаха гласове в подкрепа на казаното от Виктор.
Докато мъжете се впуснаха в спорове как трябва да постъпят, Ничи дръпна Ричард за ръката и го отведе по-назад, за да поговорят насаме.
— Битката тук е по-важна, Ричард.