— Просто споделям с теб мнението си и ти казвам, че по този начин би помогнала най-много в борбата за смазване на Императорския орден. Не ти нареждам какво да правиш.
Тя пак отвърна поглед.
— Но би ти харесало да направя, каквото предлагаш и да помогна на тези хора.
— Признавам, така е — сви рамене Ричард.
— В такъв случай ще остана, както предлагаш — въздъхна нервно Ничи, — и ще им помогна да се справят със заплахата, която ще ги връхлети след няколко дни. Но ако го направя, имам предвид, ако им помогна да победят армията на Джаганг и да елиминират магьосника, тогава ще ми позволиш ли да дойда при теб?
— Вече ти казах — да.
— Съгласна съм — кимна тя накрая, макар и с неохота.
— Айшак? — подвикна Ричард и се обърна.
— Да? — приближи се мъжът.
— Трябват ми шест коня.
— Шест ли? И други хора ли ще пътуват с теб?
— Не, само двамата с Кара. Но ще ни трябват отпочинали животни, които да ни чакат на определени места по пътя, за да можем да сменяме нашите коне с тях и винаги да разполагаме със силни животни за пътуването. Трябват ни бързи коне, а не товарните, които впрягаш в каруците си. И принадлежности — додаде Ричард.
— Бързи коне… — Айшак повдигна шапката си и със същата ръка се почеса по темето. Вдигна глава. — За кога?
— Искам да тръгна, щом се развидели достатъчно.
Айшак го изгледа подозрително.
— Надявам се това частично да покрие парите, които ти дължа.
— Мислех да облекча съвестта ти по отношение на сроковете, в които да ми се издължиш.
Айшак избухна в смях.
— Ще получиш, каквото ти е нужно. Ще се погрижа да имаш и провизии за из път.
Ричард постави ръка на рамото му.
— Благодаря ти, приятелю. Много ти благодаря. Надявам се един ден да се върна и да мога да направя няколко курса за теб — ей така, в името на доброто старо време.
Думите му озариха изражението на Айшак.
— След като извоюваме свободата си веднъж завинаги?
Ричард кимна.
— Завинаги. — Хвърли поглед към звездното небе. — Би ли ни препоръчал местенце, където да хапнем и да положим глава?
Айшак посочи нагоре към хълмовете, оттатък просторните ливади, предвидени за място на неосъществения дворец. Там, където някога се намираха работилниците.
— Откакто беше тук за последно, нещата се промениха, вече имаме странноприемници. Хората идват да разгледат Площада на свободата и трябва да преспят някъде. Построих една къща ей там горе, давам стаи под наем. Такива условия не можеш да намериш почти никъде другаде в града. — Вдигна пръст. — Славя се като човек, който предлага винаги най-доброто — било то в транспортните услуги, било то като стаи за морни странници.
— Подозирам, че дългът ти към мен ще се стопи светкавично.
Айшак се усмихна и сви рамене.
— Много хора идват да разгледат тази забележителна статуя. Стаи трудно се намират, така че не са евтини.
— Не съм и очаквал друго.
— Но цената е разумна — продължи Айшак. — Срещу нея получаваш добро качество. Пък и в съседство имам конюшня, така че като намеря конете, ще ти ги докарам право там. Смятам да се заема веднага.
— Чудесно! — Ричард вдигна раницата си и я метна през рамо. — Добре поне, че не е далеч, нищо, че е скъпичко.
Айшак разпери ръце.
— А и гледката по изгрев слънце си струва цената. — Ухили се. — Но за теб, Ричард и за Господарката Кара и Господарката Ничи — безплатно.
— Не, не! — Ричард вдигна ръка, за да предотврати понататъшни спорове. — Човек трябва да получава възвръщаемост на инвестициите си. Прихвани си го от дълга. Предполагам, че с лихвата се е натрупала доста прилична сума.
— Лихва ли?
— Разбира се — отвърна Ричард, загледан към сградите в далечината. — Нали през това време си въртял парите ми. Струва ми се честно да получа някаква компенсация, задето си ги използвал. Лихвата не е малка, но сделката е честна и си струва.
Шестнайсета глава
РИЧАРД ВЛЕЗЕ В СТАЯТА СИ и веднага с удоволствие забеляза легена с вода. Е, не беше баня, но все щеше да успее да се освежи преди лягане. Пусна резето на вратата, макар че се чувстваше в пълна безопасност в малката странноприемница. Кара беше в съседната стая. Ничи се настани в една стая на долния етаж, близо до входа, точно до единствената стълба към втория етаж. Отвън и отвътре на входа имаше часови, още няколко двойки патрулираха из околността. По преценка на Ричард нямаше нужда да ангажират толкова много хора, но Виктор и останалите настояха да му осигурят максимална защита, при положение че към града приближаваха вражески части. В крайна сметка, оценявайки възможността веднъж да се наспи на спокойно и сигурно място, Ричард се съгласи.