Ричард бе изумен от отчаянието, което долови в копнежа и, но най-вече се почувства потресен и ужасен.
Изтегли и тази болка и я погълна в себе си. Открадна и я, въпреки че тя се бе вкопчила в нея и не искаше да му я даде.
— Обичам те, Кара. Моля те, не ме изоставяй. Нуждая се от теб.
С усилие продължи да изцежда болката и капка по капка. Преодоля съпротивата и и продължи още по-надълбоко. Тя не можеше да го спре. Той повдигна пепелявите одежди на смъртта, които я теглеха надолу. Притисна я здраво в прегръдката си и отвори душата си, сърцето си, нуждата си.
Разбита от скръб, тя зарида. Той разбра смазващата и самота.
— Тук съм, Кара, с теб съм. Не си сама.
Ричард се опитваше да я утеши, като в същото време се бореше яростно да понесе зверската агония на докосналото я зло. Убиваше я не само болката от него, а и смътният ужас. Сега същото това ледено чувство за изоставеност и неутешимост проникна бавно и в неговата душа. Наред с това нечовешката болка, която изпитваше, не му позволяваше да отключи лечителските си енергии и да ги влее в Кара.
Изпита усещането, че се е хвърлил да спасява давещ се човек, а изведнъж и двамата са се озовали във вихъра на мощно течение и сега потъват заедно в черните води на смъртта.
Ако искаше да даде шанс и на двама им, трябваше първо да я облекчи от достатъчна част от страданието, което я смазваше. Налагаше се да поеме тази тежест върху себе си. Продължи да изтегля болката към себе си, да я приветства, да я поглъща жадно в тялото си.
Когато усети, че в дълбините на съществото му се е събрала достатъчно болка и страдание, се хвърли в яростна битка за запазване на собствения си живот, като в същото време трябваше да освободи силата си, лечителските си енергии. Никой никога не бе показвал на Ричард как да лекува, как да насочва силата си. Единственото, което можеше да направи, бе да остави топлината си да се излее в тялото и.
Не искам да живея. Аз ти измених. Моля те, остави ме да умра.
— Защо искаш да ме изоставиш? Защо?
Защото това е единственият начин да ти служа достойно, защото тогава ще си вземеш друг закрилник, който няма да ти измени.
— Това не е вярно, Кара. Нещо не е наред. Става нещо, което двамата с теб не можем да проумеем. — Въпреки болката Ричард успя да изрече всичко това. — Не си ми изменила. Повярвай ми. Трябва да вярваш в мен. Сега имам нужда от теб повече от всякога — да бъдеш с мен и да вярваш в мен. Имам нужда от теб, а не от службата ти. Моля те, нуждая се от теб. Ти трябва да живееш. Това е най-важно за мен. Твоят живот прави моя по-хубав.
Напрегна всичките си сили, за да остане в съзнание и да не изпусне Кара. Но огромният товар на тъмнината отвътре сякаш бе смазващ. Щом паднаха бариерите на всичките му задръжки, той почувства сякаш потъва в разтопена необят плъзна се надолу по спиралата в тъмната сянка, която бе нахлула през стената, за да го подгони. Видя отблясъците и, както ги бе видяла и Кара, усети спиращия дъха ужас, който бе изпитала Морещицата.
Това бе сърцевината на ужаса и — онова злокобно същество, онази въплътена смърт, която идваше към него направо през нея. Това не бе плавното разпадане на съзнанието в пустотата на небитието. Това бяха всички кошмари, родени за живот, дошли да изтръгнат живота от живите. Над Кара полягаше злокобна смърт и тя бе самотна и беззащитна. И сега този безпощаден хищник щеше да разпори душата и и да изцеди от нея и последната капчица живот.
Докато стоеше така, готова да препречи пътя му, Кара бе докосната от смъртоносната ръка.
Ричард осъзна, че Кара е била раздирана от угризения, задето му е изменила преди, с Ничи. И сега бе решена да умре, за да удържи клетвата си да му служи. Лудостта продължаваше да върлува вътре в нея.
Тя вярваше, че погълне ли я сянката на смъртта, ще изчисти името си пред Ричард. Затова бе застанала на пътя и.
Бе пожелала да умре за него, за да му се докаже.
Докато злокобната твар бе връхлитала през стената в стаята и, Кара се бе опитала да открадне сила от самата смърт.
Ричард усети как това мъчително докосване го обгръща във всепоглъщащата си агония. Допирът бе толкова студен, че започна да вледенява сърцето му.
Светът започна да му се изплъзва, както бе започнал да се изплъзва и от Кара.
Той се предаде под смазващата тежест на болката, причинена от смъртоносното докосване.