Повървяха в тишина, Ничи бе споходена от мрачни спомени.
— Какво се промени? — попита накрая Кара.
— Дойде Ричард — тихо отвърна Ничи. Точно в този момент се зарадва, че наоколо е тъмно. Въпреки сълзите вдигна гордо глава. — Императорският орден налагаше своето учение чрез грубост и жестокости. Ричард ми показа, че никой, освен самата аз, няма права върху моя живот — нито на целия ми живот, нито на частица от него. Показа ми, че животът си е мой, за да го живея както ми харесва, да имам собствени цели и стремежи. Че той не принадлежи на никого другиго.
Кара я изгледа съчувствено и разбиращо — явно знаеше за какво говори.
— Струва ми се, че животът ти има доста допирни точки с живота на Морещиците под управлението на Мрачния Рал. Някога Д’Хара бе царството на мрака, както днес е животът под хомота на Императорския орден. Ричард не просто уби Мрачния Рал, той сложи край на извратените традиции в Д’Хара. Даде ни онова, което е дал и на теб — върна ни живота.
Според мен Господарят Рал ни разбира, понеже самият той е бил обект на подобно отношение.
— На подобно отношение ли? — Ничи не разбра какво има предвид Кара.
— Някога той бе пленник на една Морещица на име Дена. Навремето наше задължение бе да изтезаваме до смърт враговете на Мрачния Рал. Господарят лично избра Дена, за да залови Ричард и да го обучава. Мрачният Рал от доста време преследваше Ричард, понеже той знаеше нещо важно за Кутиите на Орден. Мрачният Рал искаше да получи тази информация. Задачата на Дена беше да подложи Ричард на такива мъчения, че той да е готов да отговори на всички въпроси на Мрачния Рал.
Ничи извърна глава и видя в очите на Кара да блестят сълзи. Морещицата забави ход и спря. Вдигна своя Агиел и се загледа в него, докато го въртеше в ръката си. Ничи знаеше всичко за Дена и за онова, което тя е причинила на Ричард, но реши, че точно в този момент е най-добре да си замълчи и просто да слуша. Понякога хората имат нужда да разкажат нещо не толкова заради околните, колкото заради самите себе си. Ничи прецени, че сега, когато Кара се бе разминала на косъм от смъртта, вероятно има нужда точно от това.
— Бях там — каза Морещицата почти шепнешком, без да откъсва поглед от Агнела си. — Той не помни, защото Дена го бе изтезавала до умопомрачение. Но аз го видях там, в Народния дворец, видях част от мъченията, която му причини тя… всъщност всички ние.
Дъхът на Ничи секна. Тя се вгледа втренчено в Кара.
— Всички вие ли? Какво имаш предвид?
— Беше утвърдена практика Морещиците да си предават пленниците една на друга. Понеже всяка от нас има различен подход, за жертвата е невъзможно да се приспособи към един модел на изтезания и да свикне с него. По този начин внасяхме допълнително объркване и страх. А страхът е неразделна част от изтезанията. Това е нещо, което Морещицата научава още от мига, в който започнат да я обучават — че страхът и неизвестността превръщат болката в истински ад. Дена редовно включваше в обучението на Ричард своя приятелка на име Констанс. Но от време на време разнообразяваше и с други от нас.
Кара стоеше неподвижна като статуя, без да отмества поглед от Агнела си.
— Беше скоро след като го доведоха в Народния дворец. Ричард не си спомня. Тогава едва ли е знаел дори собственото си име, понеже Дена го държеше в едно състояние на постоянна замаяност, нещата, които му правеше, го бяха докарали до пълна лудост… Тогава прекара един ден с мен.
Това вече Ничи не го беше чувала. Застина на мястото си, страхуваше се да каже каквото и да било. Всъщност какво ли би могла да каже?
— Дена избра Ричард за свой другар — продължи Кара. — Тя едва ли е разбирала любовта по-добре от Джаганг или Мрачния Рал. Но в крайна сметка, с течение на времето, започна да изпитва към Ричард дълбоки чувства. Проследих отблизо цялата промяна, която се извършваше в нея. Както се изрази ти, тя се научи да цени Ричард като личност. И бе искрено привързана към него. Обичаше го дотолкова, че в крайна сметка му позволи да я убие, за да може той да избяга.
Но преди това, докато Дена все още го изтезаваше, го виждах неведнъж как виси безпомощен, облян в кръв, как и се моли да му позволи да умре. — По бузата на Кара се изтърколи сълза. — Добри духове, аз също го принудих да моли за изцелението на смъртта.