Спря пред грамаден гоблен, очевидно сходен с вече видените. Този изобразяваше няколко ярки, пъстроцветни създания, нападнали мъж върху надвесена над морето скала. Всяко животно бе обагрено необичайно и Битърблу се запита дали крещящият от болка мъж не е Лек. Не носеше превръзка на окото и чертите му не се виждаха ясно, но незнайно защо впечатлението й не се промени.
Започваше да й омръзва дворцовото изкуство и да я плаши.
Отдалечи се от гоблена, прекоси залата, изкачи стъпало и се озова в галерия със скулптури. Спомни си защо е дошла, огледа внимателно всяка статуя, ала не откри търсеното.
— Хава, знам, че си тук — прошепна тя.
Първоначално не се случи нищо. После чу шумолене и статуята в дъното се превърна в момиче със сведена глава. Битърблу преглътна горчилката, надигнала се в гърлото й. Момичето плачеше. Избърса лице с прокъсания си ръкав и пристъпи към Битърблу. Превърна се отново в статуя и после пак в момиче.
— Хава! Спри! — помоли отчаяно Битърблу, борейки се със замайването.
Хава падна на колене пред нея.
— Простете ми, кралице — отрони задавено през сълзи. — Той ми го обясни съвсем убедително, разбирате ли? Не използва думата „отвличане“. Все пак усетих, че е нередно, кралице — проплака тя. — Вълнувах се обаче как ще скрия лодката. По-сериозно предизвикателство е, отколкото да крия себе си. Не изисква само Дарба, а и изобретателност!
— Хава! — Битърблу се наведе над нея, объркана какво да каже на лъжкиня, привидно искрено разкаяна. — Хава! — извика тя, понеже момичето сграбчи ръката й и захлипа над нея. — Прощавам ти — промълви Битърблу, без да го усеща със сърцето си, ала проумяла, че единствено прошката ще уталожи пристъпа на Хава. — Прощавам ти — повтори. — Ти спаси живота ми два пъти. Дишай дълбоко, успокой се и ми обясни как работи Дарбата ти. Ти ли се променяш или променяш възприятията ми?
Хава вдигна лице към Битърблу и тя забеляза красивите й черти. Открито лице като на Холт, скръбно и уплашено, ала излъчващо миловидност, каквато е жалко да се крие. Очите й несъмнено бяха забележителни — уловило светлината на лампата, едното сияеше като мед, ярко като сребристо златистия поглед на По. В тъмнината Битърблу не различаваше цвета на другото.
— Променям възприятията ви, кралице — отвърна Хава.
Така и предполагаше. Иначе изглеждаше невероятно — невъзможно дори за някаква Дарба. И това всъщност бе една от причините да се съпротивлява, когато По я убеждаваше да се довери на Хава. Смущаваше се да се довери на човек с умение да променя начина, по който съзнанието й възприема света.
— Хава, ти често обикаляш под прикритие из града. Виждаш какво ли не, познавала си Данзол. Опитвам се да свържа машинациите на Ранмуд с предишните дела на хора като Данзол. Искам да разбера на кого е бил съучастник съветникът ми и какво прикрива, убивайки търсачите на истината.
— Лорд Данзол общуваше с мнозина, кралице — отговори Хава. — Имаше приятели във всички кралства, получаваше хиляди тайни писма, нощем посрещаше в имението си гости. Влизаха обаче през задната врата и никой от нас не ги виждаше. Лорд Данзол не споделяше с мен. А и в града не съм се натъквала на нещо, обясняващо действията му. Ако искате да проследя някого, кралице, само кажете!
— Непременно, Хава — кимна колебливо Битърблу, чудейки се дали дай вярва. — Ще предам и на Хелда.
— Чух странен слух за короната ви, кралице — призна Хава след известно мълчание.
— Короната! Откъде знаеш за короната? — смая се Битърблу.
— От слуховете, кралице — стъписа се Хава. — Хората шушукат в стаите за истории. Надявах се мълвата да е измислица. Звучи като абсурдна лъжа!
— Вероятно е лъжа. Какво чу?
— Говорят за някой си Грей, кралице, внук на известна търговка на черния пазар, която краде съкровищата на монсийските благородници. От поколения наред е семеен занаят, кралице. Живеят в пещера, а Грей се заканва да продаде короната ви. На толкова висока цена обаче, каквато само крал е способен да плати.
Битърблу притисна слепоочия.
— Така сигурно ще е по-лесно да я откупя. Ще се наложи да побързам, преди мълвата да се разнесе.
— О! — смути се Хава. — За жалост чух, че Грей не възнамерявал да я продаде на вас, кралице.
— Какво? Кой ще я купи тогава? Никой крал не би се разделил с цяло състояние, за да се сдобие с безполезен лъскав трофей. А на вуйчо ми няма да позволя да я откупи!
— Не знам, кралице. Така говорят — повдигна рамене Хава. — Слуховете обаче често са измишльотини. Надявам се и този да излезе неверен.
— Не казвай никому, Хава — предупреди я Битърблу. — Ако се съмняваш колко е важно да мълчиш, питай принц По.