Битърблу изгледа изпитателно Даровитата лъжкиня. Младата жена притежаваше умение да отиде, където си поиска и да направи каквото й хрумне, но живееше в страх и абсолютна самота. Хава още стоеше на колене.
— Изправи се, моля те — подкани я Битърблу.
Беше висока. Когато стана, лампата освети другото й око и Битърблу забеляза, че е дълбоко и странно червено.
— Защо се криеш В галерията, Хава?
— Защото тук не идва никой, кралице — обясни тихо Хава. — Близо съм до чичо си, който се нуждае от мен. И съм при творбите на мама.
— Помниш ли майка си?
Хава кимна.
— Бях на осем, когато умря, кралице. Научи ме винаги да се крия от крал Лек.
— На колко си сега?
— На шестнайсет, кралице.
— А… не се ли чувстваш самотна, Хава, като се криеш през цялото време?
Трепет премина по красивото лице на Хава. Внезапна мисъл осени Битърблу.
— Хава? Така ли изглеждаш наистина? — попита тя.
Момичето сведе глава. Когато я погледна отново, очите й пак бяха меденозлатисто и червено, но искряха върху лице, сякаш прекалено обикновено за чудатостта им, с широка, тясна като процеп уста и чип нос.
С усилие на волята Битърблу се овладя да не я докосне по бузата. Разбираше я и й се прииска да разсее ненужната тъга, припламваща в очите й. Битърблу харесваше лицето й.
— Много ми допада как изглеждаш — увери я тя. — Благодаря, че ми показа.
— Съжалявам, кралице — прошепна Хава. — Трудно е да не се крия. Свикнала съм.
— Сигурно не беше честно да настоявам.
— Не, кралице, облекчение е да позволя на някого да ме види.
На другия ден капитан Смит съобщи на Битърблу, че Ранмуд наистина е отговорен не само за несправедливото обвинение срещу Саф, но и за убийството на Айвън.
_Най-сетне някакъв напредък_, помисли си Битърблу. _Ще помоля Хелда да пришпори шпионите ми да потвърдят информацията._
На другия ден капитан Смит уведоми Битърблу, че Ранмуд е виновен и за смъртта на лейди Худ — жената от списъка на Теди, отвличала момичета за Лек.
— Значи Ранмуд наистина е избивал съучастниците си? — възкликна поразена Битърблу.
— Боя се, че разследването ни го потвърждава, кралице — кимна капитан Смит.
Изглеждаше като човек, поставен под сериозно напрежение, и Битърблу го придума да изпие чаша чай, преди да напусне кабинета й.
После научи новината, че Ранмуд е кореспондирал с Данзол и вероятно дори го е подстрекавал да нападне кралицата. Другите благородници в списъка на Теди не изглеждали замесени нито в убийствата, нито в каквито и да било покушения срещу търсачите на истината. Всички станали жертва на Ранмуд.
На другия ден — деветнайсетия след изчезването на Ранмуд — капитан Смит влезе с маршируваща стъпка в кабинета на Битърблу, вирна брадичка, сви ръце в юмруци и сподели теорията си: Ранмуд е единственият организатор на убийствата на търсачите на истината и на свързаните с тях престъпления, навярно защото стремежът да гледа напред и да загърби времето на Лек е отключило уязвимо място в съзнанието му и е полудял.
Битърблу се чудеше какво да отговори. Шпионите й още не бяха успели да потвърдят или отрекат сведенията на Смит. Започваше обаче да й звучи нелепо и някак прекалено удобно лудостта на Ранмуд да обяснява толкова много беди. Ранмуд не беше Лек; нямаше дори Дарба. А Смит, застанал пред бюрото й, подскачаше нервно при всеки шум, макар преди да не й се струваше напрегнат. В очите му блестеше странна възбуда, а погледнеше ли я, сякаш виждаше нещо друго.
— Капитан Смит, защо не ми кажете какво всъщност става? — попита тихо тя.
— О, казах ви, кралице! Наистина! Ако желаете, кралице, ще отида в кабинета си и ще ви донеса уличаващите доказателства.
Излезе и не се върна.
_По_, помисли тя, побутвайки документите, натрупани върху писалището й, _искам спешно да поговориш с капитана на монсийската стража. Лъже ме. Нещо се е объркало ужасно._
След два дни По най-сетне й изпрати съобщение. „Не мога да го открия, братовчедке. Изчезнал е“.
29.
Когато Битърблу влезе, младият мъж, седнал до входа на казармите на монсийската стража, си гризеше ноктите, но щом я видя, отпусна припряно ръка и се изправи, катурвайки чаша.
— Къде е капитан Смит? — попита тя, докато сайдерът се изливаше и капеше навсякъде.
— Замина да разследва криминален случай в сребърните рафинерии на юг, кралице — обясни войникът, оглеждайки нервно неразборията. — Мисля, че са замесени пирати.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно, кралице.
— И кога ще се върне?
— Трудно е да се каже, кралице — войникът изопна рамене и я погледна право в лицето. — Понякога разследването се проточва.