— Какво искаш? — попита рязко Саф.
— Капитанът на монсийската стража е изчезнал — успя да отговори тя, укорявайки се мислено за глупавата тъга, която й навява присъствието на Саф. — Дни наред нямаше новини, после капитанът ми съобщи, че единствено Ранмуд е отговорен за всички престъпления срещу търсачите на истината, и накрая потъна вдън земя. Някакъв спешен случай с пирати го бил принудил да замине за сребърните рафинерии. На мен обаче ми се струва съмнително, Саф. Чувал ли си нещо?
— Не. Ако това е вярно, по-скоро Ранмуд се подвизава жив и здрав в Източния град, защото снощи подпалиха апартамент, където складирахме контрабандата. Един приятел загина в пожара.
Дъхът на Битърблу секна. _По_, помисли тя, _заминаваш скоро, знам, и си зает с подготовката за пътуването. Преди да тръгнеш обаче, ще обиколиш ли отново Източния град да потърсиш Ранмуд? Жизненоважно е._
— Съжалявам — изрече гласно.
Той махна раздразнено с ръка.
— Има и слухове — продължи тя, стараейки се да не се засяга, че е отхвърлил съчувствието й. — Слухове за короната. Стигнат ли до ушите на монсийските стражи, няма как да скрия, че не е у мен, Саф.
— Грей се опитва да те изнерви. Цели да се паникьосаш и да направиш всичко, което поиска.
— И какво иска?
— Нямам представа — сви рамене Саф. — Ще ти съобщи, когато реши.
— Тук съм в истински капан — оплака се Битърблу. — Безполезна, безсилна. Не знам как да намеря Ранмуд и дори какво търся. Не знам какво да правя с Грей. Приятелите ми преследват свои цели, а приближените ми не разбират, че нещо гнило изисква спешно внимание. Не знам какво да правя, Саф, а ти не ми помагаш, защото веднъж скрих от теб властта си и сега виждаш само нея. А ти, изглежда, не осъзнаваш своята власт над мен. Аз я почувствах, когато се докоснахме… — Гласът й секна. — Има начин с теб да постигнем съгласие, стига да ми позволиш да те докосна отново…
Той не проговори. После отрони с тиха горчивина:
— Не е достатъчно. Не е достатъчно да те привличам. Намери си друго увлечение.
— Саф! — извика тя. — Не говоря за увлечение! Вслушай се в думите ми. Ние сме приятели!
— Е, и? Как си го представяш? — прекъсна я грубо той. — Да ме затвориш в двореца, за да изпълнявам ролята на специалния ти приятел от простолюдието, отегчен до смърт? Принц ли ще ме направиш? Мислиш ли, че искам да имам нещо общо с всичко това? Искам онова, което мислех, че имам. Исках момичето, което не си.
— Саф, — прошепна тя и усети как сълзите парят зад клепачите й. — Съжалявам, че те излъгах. Жадувам да ти разкажа толкова много истински неща. В деня, когато открадна короната ми, открих, че мама е използвала шифър, за да пише тайно от татко. Не ми е лесно да го чета. Ако решиш да ми простиш и пожелаеш да ти разкажа за истинската си майка, ще го направя.
Той я погледна, после се втренчи в краката си, свил устни. Вдигна яката на палтото си чак до очите и тя се стъписа при мисълта, че може би плаче. Толкова се стъписа, че каза още нещо:
— Това, което преживяхме заедно, беше неописуемо. Бих се отказала от него само в замяна за живота на мама. Или за да опозная по-добре кралството си и да бъда по-добра кралица. Навярно бих се отказала, за да не ти причинявам болка. Ти обаче ми даде дар, за който не подозираш. Никога не съм се чувствала така както с теб, Саф. Вече знам, че в живота ми са възможни неща, в които не вярвах, преди да те срещна. Не бих се отказала от това, точно както не бих се отказала да бъда кралица. Не бих се отказала дори за да спреш да ме наказваш.
Той стоеше, събрал длани и свел глава. Напомняше й самотните скулптури на Беламю.
— Ще кажеш ли нещо? — прошепна тя.
Той не продума. Не помръдна, не издаде звук.
Битърблу се обърна и заслиза тихо по стълбите.
30.
Същата нощ Равин, Бан и По вечеряха с нея и Хелда. Струваха й се необичайно притихнали за група приятели след раздяла и се почуди дали тревогата за Катса не е заразила всички. Ако беше така, безпокойствата им никак не смекчаваха нейните.
— Стараеш се, разбирам, да не привличаш внимание към връзката си със Саф — отбеляза саркастично По.
— Никой не ни видя — сряза го Битърблу, чакайки търпеливо Бан да й нареже свинското печено. Раздвижи леко мускулите на раненото си рамо, за да облекчи болката, натрупана в края на деня. — А ти за кого се мислиш, та се разпореждаш в двореца ми?
— Саф е трън в задника, Бръмбарче. Но полезен трън — защити се По. — Случи ли се нещо с короната, за всички е по-добре да ни е под ръка. А и кой знае? Възможно е да подочуе нещо интересно. Помолих Гидън да го наглежда, когато замина.