— И аз ще помагам, ако му е нужно време — додаде Бан.
— Благодаря — кимна му По.
Битърблу не разбра какво точно означават думите им, ала й хрумна друг въпрос.
— Как описа на Гидън историята ми със Саф, По?
По отвори уста и веднага я затвори.
— Не знам каква точно е историята ти с него, Битърблу. Внимавах да не ви разпитвам — и двамата. — По замълча и побутна морковите в чинията си. После продължи: — Помолих Гидън да поступа Саф, ако забележи, че проявява неуважение към теб.
— Точно по вкуса на Саф — отбеляза тя.
По изсумтя раздразнено.
— Утре ще се разходя из Източния град — смени темата той. — Не ми се иска да заминавам за Естил. Бих предпочел да прекарам града през сито, за да открия Ранмуд, а после лично да препусна към рафинериите, за да издиря капитана ти.
— С Гидън имаме ли време да отидем да потърсим Смит? — попита Бан.
— Добър въпрос — сбърчи чело По. — Ще го обмислим.
— А вие двамата? — Битърблу се обърна към Рафин и Бан. — Свършихте ли в Сундер задачата, възложена ви от Съвета?
— Не пътувахме по работа на Съвета, кралице — обясни смутено Рафин.
— Така ли? А защо тогава?
— Изпълнявахме кралска мисия. Татко настоя да разговарям с Мургон дали ще ми даде дъщеря си за съпруга.
— Не може да се ожениш за дъщерята на Мургон! — сепна се Битърблу.
— Така му и казах, кралице — отвърна Рафин и изчерпа въпроса. Неразговорливостта му й допадна. Не беше нейна работа.
В тази компания бе невъзможно, разбира се, да не мисли за съотношението на силите. Рафин и Бан се споглеждаха от време на време, изразяваха безмълвно съгласие, намигаха си или просто се наблюдаваха, сякаш всеки е уютно убежище за другия. Принц Рафин, наследник на мидлънския трон, и Бан, който нямаше нито титла, нито богатство. Как копнееше да им зададе въпроси, твърде безочливи за изричане дори по нейните критерии. Как си делят парите? Как вземат решения? Как Бан приема очакванията Рафин да се ожени и да създаде наследници? Ако Ранда узнае истината за сина си, Бан ще се окаже ли в опасност? Дали Бан негодува понякога, че Рафин е толкова богат и високопоставен? Какво е съотношението на силите в покоите им?
— Къде е Гидън всъщност? — попита тя, внезапно почувствала остро липсата му. — Защо не е тук?
Реакцията бе мигновена. Масата стихна и приятелите й се спогледаха тревожно. Сърцето на Битърблу се сви.
— Какво има? Случило ли се е нещо?
— Не е ранен, кралице — отговори Рафин с тон, който не я убеди. — Поне не физически. Поиска да остане сам.
Битърблу скочи на крака.
— Какво е станало?
Рафин си пое дъх, издиша бавно и обясни със същия безрадостен глас.
— Татко го обяви за предател, кралице, за участието в детронирането на нандерския крал и защото подпомага финансово Съвета. Лиши го от титлата, земята и състоянието му, а завърне ли се в Мидлънс, ще го екзекутират. За да е последователен докрай, Ранда опожари имението му и го срина до основи.
Битърблу се втурна тутакси към покоите на Гидън.
Той седеше на стол в ъгъла, с отпуснати ръце и изпружени крака. Лицето му приличаше на маска, застинала в ужасен вик.
Битърблу падна на колене пред него, улови дланите му и си пожела да е в състояние да му предложи повече от една ръка.
— Недей да коленичиш пред мен — прошепна той.
— Не говори — опря дланта му в лицето си, обви я нежно с пръсти, целуна я. По страните й се стичаха сълзи.
— Кралице, вие плачете… — приведе се към нея и дланите му обхванаха гальовно лицето й, сякаш този жест е най-естественият на света.
— Съжалявам… Не исках…
— Сълзите ви ме утешават. — Той ги избърса с пръсти. — Не чувствам нищо.
Битърблу познаваше това вцепенение. Знаеше и какво следва, когато отмине. Запита се дали Гидън се досеща какво предстои, дали и преди е изпитвал толкова бездънна скръб.
Въпросите й изглежда му помагаха, сякаш отговаряйки й, запълва празноти и си спомня кой е. И тя го разпитваше, изслушваше внимателно отговорите му и пак питаше.
Така Битърблу научи, че Гидън имал брат, който паднал от кон и загинал на петнайсет години. Конят бил на Гидън — не обичал да го яздят други, ала Гидън предизвикал брат си да го яхне, без да предвиди последствията. Гидън и Арленд спорели непрекъснато — не само за коне; вероятно щели да се скарат и за бащиното имение, ако Арленд бил жив. Сега на Гидън му се искаше Арленд да е оцелял и да е спечелил. Вероятно нямало да бъде справедлив лорд, но нямало и да провокира краля.
— Бяхме близнаци, кралице. След смъртта му, ако мама ме погледнеше, все едно виждаше призрак. Кълнеше се, че не е така, и никога не ме обвини гласно. Ала го съзирах в лицето й. Не живя дълго след това.