Така Битърблу научи и за неведението на Гидън дали всички са успели да излязат.
— Да излязат? — учуди се тя, ала веднага проумя. О! О, не, не. — Невъзможно е Ранда да е искал да ги убие. Несъмнено са предупредили хората да напуснат имението. Той не е Тигпен или Драудън.
— Боя се, че са се опитали — глупаво — да спасят семейните ценности. Икономът ми сигурно се е втурнал да спасява кучетата, а главният ми коняр — конете. Ако… — Гидън поклати безпомощно глава — ако някой е загинал, кралице…
— Ще изпратя човек да разбере — обеща тя.
— Благодаря, кралице, но вестите сигурно вече пътуват.
— Аз…
Непоносимо бе да нямаш власт да поправиш злочестината. Тя замълча, преди да изрече нещо прибързано от рода на предложение да му предостави монсийско имение. Щом обмисли за миг идеята, осъзна, че не само няма да го успокои, но и дори е обидна. Ако я детронират и изравнят замъка й със земята, би ли приела предложение да стане кралица на друг, непознат народ, на друга, а не на монсийска земя? Немислимо.
— Колко хора живееха във владението ти, Гидън?
— Деветдесет и деветима в имението и околностите му. Сега нямат нито дом, нито работа. Петстотин осемдесет и трима в града и в земеделските стопанства, на които Ранда няма да е грижовен управник. — Той оброни глава в длани. — Не знам обаче как бих постъпил другояче, дори да знаех последствията. Не бих продължил да служа на Ранда, кралице. Обърках всичко! Арленд трябваше да остане жив!
— Гидън, виновникът е Ранда!
Гидън я погледна. По лицето му се четеше мъка, ирония, сигурност.
— Добре… — подхвана тя и замълча, замислена как да изрази чувствата си. — Отчасти си отговорен ти. Изложил си на опасност хората си, опълчвайки се на Ранда. Не мисля обаче, че си бил в състояние да го предотвратиш или да го предвидиш. Ранда потресе всички с деянието си. Показните му постъпки никога не са били толкова крайни и никой не е предполагал, че целият му гняв ще се изсипе върху теб.
Гидън й бе разказал и това — на Ол, все още в Нандер, отнели капитанския чин, но той изгубил доверието на Ранда преди години, затова нямало значение. Ранда потвърдил изгнаничеството на Катса и лишаването й от имущество, ала тя била прокудена и безимотна от цяла вечност. Посещавала обаче Мидлънс, когато пожелае, а и Рафин й отпускал необходимите средства. Ранда се нахвърлял върху Рафин със заплахи да го остави без наследство и да се отрече от него, никога обаче не изпълнявал заканите. Рафин явно бил слабото място на Ранда — кралят бил неспособен да нарани собствения си син. А Бан? Ранда развил до съвършенство умението да се преструва, че Бан не съществува.
Гидън, от друга страна, бил отлична мишена за малодушния крал — благородник със значително богатство, от когото Ранда не се страхувал и с удоволствие унищожил.
— Вероятно щяхме да го предвидим, ако не бяхме заети с хиляди други проблеми — призна Битърблу. — Съмнявам се обаче, че би успял да го предотвратиш, без да накърниш достойнството си.
— Обеща никога да не ме лъжеш, кралице — напомни й Гидън.
Очите му бяха влажни и необичайно искрящи. Изтощението изопваше чертите му и всичко — дланите, ръцете, кожата му — бе прекалено тежко да го носи. Битърблу се почуди дали излиза от вцепенението.
— Не те лъжа, Гидън. Вярвам, че давайки сърцето си на Съвета, си избрал правилния път.
Сутринта Бан и Рафин дойдоха на закуска. Тя ги наблюдаваше как се хранят — притихнали, сънени. Влажната коса на Бан се виеше по краищата. Изглеждаше умислен. Рафин току въздишаше. Утре двамата с По заминаваха за Естил.
След известно време тя наруши мълчанието.
— Няма ли начин Съветът да помогне на Гидън? — попита. — Поведението на Ранда не го ли окачествява като зъл крал?
— Сложно е, кралице — отвърна Бан след миг, прочиствайки гърло. — Подобно на По и Рафин, Гидън финансираше Съвета със средства от благородническото си владение. Тоест, рискувал е да го обвинят в предателство. Кралят има право да лишава от имущество лордове, извършили предателство. Постъпката на Ранда е крайна, но е спазил закона. — Бан стрелна с поглед Рафин, който седеше безжизнен като парцалена кукла. — По-важното, кралице, навярно е друго — продължи тихо Бан. — Ранда е баща на Рафин. Дори Гидън възразява да предприемем действия, поставящи Рафин в пряко противоборство с баща му. Гидън е изгубил всичко, което му е скъпо. Няма начин да му го върнем.
Замълчаха отново. Накрая Рафин наруши тишината, сякаш отведнъж взе решение.
— И аз изгубих всичко скъпо. Още не ми се вярва, че наистина го е направил. Отсега нататък той ми е враг.