— Винаги ти е бил враг, Рафин — прошепна Бан.
— Сега е различно — възрази Рафин. Преди не съм искал да се отрека от него. Не съм искал да стана крал, само и само той да не е.
— Никога не си искал да ставаш крал.
— И сега не искам — отрони с горчивина Рафин. — Но той не бива да бъде. Аз ще съм объркан крал, ала поне няма да бъда жесток — заяви Рафин, подчертавайки всяка дума.
— Рафин, обещавам ти, че няма да си сам, когато настъпи денят — увери го Битърблу, внезапно почувствала колко добре го разбира. — Ще бъда до теб заедно с всички, които ми помагат. Вуйчо ми ще ти съдейства, ако пожелаеш. Двамата ще се научите как да бъдете владетели.
Имаше предвид Бан, естествено, и беше по-признателна от всякога, че благоразумният Бан ще уравновесява блуждаещия в облаците Рафин. Навярно от двамата заедно наистина щеше да излезе добър крал.
Хелда влезе в стаята и отвори уста да проговори. Замълча обаче, понеже входната врата изскърца. Гидън ги изненада, довличайки Саф в трапезарията. Стискаше го за лакътя с помътнели очи и омачкани дрехи.
— Какво е направил? — попита остро Битърблу.
— Намерих го в лабиринта на баща ви, кралице — отвърна Гидън.
— Саф, какво търсеше там? — поинтересува се Битърблу.
— Не е противозаконно да ходиш из двореца — оправда се Саф, — а и какво е неговото обяснение да е там?
Гидън шляпна Саф през устата с опакото на дланта си, сграбчи го за яката, погледна го право в смаяните очи и каза:
— Говори вежливо с кралицата, ако искаш да работиш за Съвета.
От устната на Саф потече кръв. Той я докосна с език и се ухили на Гидън, който го пусна грубо. Саф се обърна отново към Битърблу.
— Мили приятели имаш — отбеляза.
Битърблу допускаше, че Гидън вероятно е бил в лабиринта, защото По го е изпратил там да разбере какво е намислил Саф.
— Стига! — ядоса се тя и на двамата. — Никакви удари повече, Гидън! Саф, кажи ми защо беше в лабиринта?
Саф бръкна в джоба си, извади обръч с три ключа и комплект шперцове, познати на Битърблу. Саф безцеремонно ги пусна в ръката й.
— Откъде ги взе? — изненада се тя.
— Приличат на шперцовете на Фокс, кралице — обади се Хелда.
— Нейните са — кимна Битърблу. — Тя ли ти ги даде, Саф, или ти ги открадна?
— Защо ще ми дава шперцовете си? Знае отлично кой съм — отвърна невъзмутимо Саф.
— А ключовете? — попита с равен тон Битърблу.
— Ключовете се оказаха в джоба й, когато я пребърквах за шперцовете.
— Какво отключват? — обърна се Битърблу към Хелда.
— Не знам, кралице. Не предполагах, че са у Фокс — поклати глава тя.
Битърблу огледа внимателно ключовете. И трите бяха големи и орнаментирани.
— Изглеждат ми познати — замисли се тя. — Ела да ми помогнеш, Хелда. — Застана пред гоблена със синия кон. Хелда го повдигна с две ръце, а Битърблу се опита да пъхне първия ключ в ключалката. Вторият превъртя резето.
Двете с Хелда се спогледаха, задавайки си безмълвно въпроса защо ключовете на Лек са в джоба на Фокс. И защо, след като са били у нея, се престори, че се налага да използва шперцовете.
— Има задоволително обяснение, кралице, сигурна съм — увери я Хелда.
— И аз — кимна Битърблу. — Ще почакаме и ще видим дали ще го даде доброволно, когато открие, че Саф ги е взел.
— Вярвам й, кралице.
— Аз не й вярвам — отсече Саф от другия край на стаята. — Има дупки в ушите.
— Понеже е отраснала в Лиенид като теб, младежо — скастри го Хелда. — Откъде според теб се е сдобила с име, подхождащо на косата й?
— Защо тогава не говори с мен за Лиенид? — възрази Саф. — Щом родителите й са я изпратили в Лиенид, защо не споменава съпротивата? Защо не ми разказва нищо за семейството си, за дома си? И къде е лиенидският й акцент? Гледа да не се набива на очи и подбира внимателно всяка дума. Не й вярвам. Каза ми къде се намират покоите на Лек, но не спомена, че има лабиринт. Да не би да се е надявала да ме хванат?
— Тя ли те прати да разузнаваш? — сряза го Битърблу. — Оплакваш се от потайността на човек, когото си ограбил Саф! Ами ако не говори с теб, защото не те харесва? Или не харесва Лиенид. Както и да е, списъкът с доверениците ти е по-къс от броя на ключовете, нанизани на обръча. Как да те усмирим, за да престанеш да се държиш като дете? Няма вечно да те закриляме, нали знаеш? Принц По каза ли ти как в деня, когато ти спаси живота в Дворцовия съд, а ти му се отблагодари, открадвайки короната ми, той обикаля часове наред под дъжда да я търси и се разболя сериозно?
Не, По не му беше казал. Свидетелство бе внезапното нямо огорчение, изписано по лицето на Саф.
— Защо беше в лабиринта на Лек? — попита отново Битърблу.
— От любопитство — отвърна Саф с примирен глас.