— Толкова се радвам да съм потребен, кралице, че нищо друго няма значение — отвърна Тиел.
Сребристата кожа обаче го обърка и вцепени. Щеше да се свлече на пода, ако Катса и По не бяха избутали едновременно стол под него.
— Не разбирам — прошепна той.
— Помниш ли какви истории разказваше Лек? — попита го Битърблу.
— Да, кралице — кимна смаяно Тиел. — Винаги разказваше истории за животни със странна окраска. Виждали сте статуите и гоблените. — Махна към синия кон в стаята. — Ярките цветя, виещи се по зелените скулптури в градините. — Тиел поклати глава напред-назад, все едно бие с нея камбана. — Не разбирам обаче. Вероятно е кожа от необичаен плъх. Единствен по рода си. Или… е някаква измишльотина на Лек?
— Лейди Катса го е открила в планините на изток, Тиел — обясни Битърблу.
— На изток! Нищо не живее на изток! Планините са необитаеми.
— Лейди Катса е намерила тунел под планината, Тиел. Възможно е отвъд тях да има обитаеми земи. — Обърна се към Катса. — Като нормален плъх ли се държеше?
— Не — отговори категорично Катса. — Тръгна право към мен. Помислих си: „О, кандидат за вечерята ми!“. После обаче се взрях в него като глупачка. И той се устреми към мен!
— Хипнотизирал те е — кимна мрачно Битърблу. — Така ги описваше Лек в историите си.
— Нещо такова — призна Катса. — Наложи се да затворя ума си, както правя в присъствието на… — погледна към Тиел, който продължаваше да клати унесено глава — четци на мисли. Опомних се. Нямам търпение да се върна там, Битърблу. Остане ли ми време, ще прекося целия тунел.
— Не. Никакво отлагане — поклати глава Битърблу. — Искам да тръгнеш още сега.
— Заповядваш ли ми? — засмя се Катса.
— Не — сви устни По. — Никакви заповеди. Първо ще го обсъдим.
Битърблу сякаш не го чу.
— Искам всички да го видят! — възкликна тя. — Искам да чуя какво мислят! Всички, които знаят историите или изобщо знаят нещо! Дарби, Руд, Дийт… Мадлен. Дали тя разбира от животинска анатомия? Саф, Теди и хората от стаите за истории! Всички трябва да го видят!
— Братовчедке, съветвам те да действаш предпазливо — прекъсна я По. — Очите ти излъчват налудничав блясък, а Тиел седи там като човек, изгубен в себе си. Каквото и да е това… — той прокара пръсти по кожата с лека погнуса, — съгласен съм, че не изглежда нормално и явно оказва силно въздействие върху хората, познавали Лек. Не бива да го размахваш нехайно пред очите им. Почакай засега и го пази в тайна. Разбираш ли?
— От там е дошъл той! — развълнува се пак Битърблу. — Така е, По, а значи и аз съм оттам, от място, където животните изглеждат така и замъгляват съзнанието, както го правеше той.
— Възможно е. — По я прегърна, ризата му миришеше леко на кожената наметка на Катса. Обзе я спокойствие, сякаш е в обятията и на двамата. — Нищо чудно просто да е знаел, че съществуват такива животни, и да си е измислял смахнати истории. Поеми си дъх, скъпа. Трудно е да проумееш всичко наведнъж. Ще напредваме стъпка по стъпка.
На другия ден По и Рафин щяха да поемат по тунела на Гидън към Естил, за да обсъдят с естилците плановете им за детронирането на Тигпен. Катса и По бяха раздразнителни към всекиго освен един към друг. Битърблу предположи, че ще мине доста време, преди да останат сами, а и По се нуждаеше от сън, щом щеше да язди от зори до мрак.
После Катса започна да се чуди гласно дали да не придружи принцовете. Битърблу я извика в кабинета си в кулата.
— Защо да тръгваш с тях, Катса? Нуждаят ли се от теб, или просто искаш да си с По? — попита я.
— Искам да съм с По — отговори чистосърдечно Катса. — Защо?
— Щом обмисляш да заминеш, значи не си потребна тук. Нали?
— Има какво да свърша с Бан, Хелда и Гидън. Ще бъда полезна и в Естил с По и Раф. Присъствието ми обаче не е жизненоважно нито тук, нито там. Май се досещам накъде биеш, Битърблу, и се боя, че моментът е неподходящ.
— Катса, за мен е повече от важно къде си била и какво си видяла, но не става дума нито за личния ми интерес, нито дори за плъха. Главното е, че си открила проход, а не знаем накъде води. Ако има непозната за нас част от света, най-същественото е да я намерим. Даже естилската революция не е по-важна. Катса. Лек разказваше истории за друго кралство. Ами ако от другата страна на планината има хора?
— Замина ли, сигурно ще се забавя. Вярно, не съм необходима на Съвета в момента, но нищо чудно след две седмици да им потрябвам.
— Аз се нуждая от помощта ти.
— Ти си кралица, Битърблу. Изпрати монсийската стража.
— Обмислих го, макар да не им се доверявам, но отряд войници не се движи бързо и тихо като теб. И какво ще се случи, когато войниците ми стигнат там? Нямат силно съзнание като теб, не притежават и Дарбата ти. Какво ще ги сполети, ако ги нападне глутница яркоцветни вълци? Няма и да се придвижват незабелязано, както умееш ти. Искам някой да проучи тайно мястото, Катса. Ти си родена за това. Толкова удобно и лесно ще бъде.