— Няма да е лесно — изсумтя Катса.
— Какво ще те затрудни?
— Няма да ме затрудни да прекося тунела, да се боря с вълци, да си отварям очите на четири, да се върна — изреди Катса с остър глас. — Трудно ми е да се сбогувам с По сега.
Битърблу си пое дълбоко дъх. Съсредоточи се, намирайки опора в упорството си.
— Катса, не искам да изглеждам жестока — подхвана тя. — Знам, че не е по силите ми да те накарам да направиш нещо против волята ти. Но те моля да обмислиш и тази възможност. Представи си какво би означавало да открием непознато кралство от другата страна на планината. Щом ние сме в състояние да ги намерим, значи и те могат да стигнат до нас. Кое предпочиташ да се случи първо? Няма ли начин По и Рафин да отложат малко пътуването? — предложи тя. — С един ден, да речем? Няма да е катастрофално, нали? Съжалявам, Катса, съжалявам, че те моля — добави разтревожено, забелязала големите, кръгли сълзи, търкалящи се по лицето на Катса.
— Длъжна си. Разбирам те — Катса размаза сълзите и си избърса носа в ръкава. — Обещавам да помисля. Ще ми позволиш ли да остана няколко минути при теб, докато се съвзема?
— Защо питаш? — удиви се Битърблу. — Знаеш, че може да останеш, колкото пожелаеш.
И така, Катса седна срещу нея, изпъна рамене и задиша равномерно, вперила поглед в недалечното празно пространство. От другата страна на писалището Битърблу я поглеждаше притеснено от време на време. В промеждутъците очите й обхождаха финансови доклади, писма, харти и още харти.
Не след дълго вратата се отвори и По се вмъкна вътре. Катса се разплака отново. Сълзите й капеха тихо. Битърблу реши да занесе хартите долу и да работи в чиновническите кабинети.
Докато излизаше от стаята, По пристъпи към Катса, повдигна я, седна на стола и я прегърна в скута си. Зашепна й гальовно, залюля я и двамата се вкопчиха един в друг, сякаш само така щяха да попречат на света да избухне и да се разпадне на пух и прах.
По-късно през деня й изпратиха шифрована бележка, написана с почерка на Катса. Тя гласеше:
„По и Рафин отлагат пътуването с един ден. Щом заминат, аз се връщам в загадъчния тунел и го прекосявам до източния му край. Съжаляваме, че те прогонихме от кабинета ти. Утре сутринта ще дойда на тренировката ти. Ще те науча как да се биеш с превързана ръка“.
— Винаги ли е така? — попита Битърблу на вечеря.
Гидън и Бан, двамата й сътрапезници, примигнаха изненадани срещу нея. Другите също вечеряха с тях, ала набързо, а после се заловиха отново с плановете и подготовката си. Всъщност това устройваше Битърблу. Именно Гидън и Бан искаше да поразпита, макар да не би възразила и Рафин да присъства.
— Кое, кралице? — повдигна вежди Гидън.
— Искам да кажа… Възможно ли е да имаш… — Озадачи се как да се изрази. — Възможно ли е да делиш нечия постеля без сълзи, препирни и постоянни сривове?
— Да — кимна Бан.
— Не и ако става дума за Катса и По — уточни веднага Гидън.
— О, стига! — възнегодува Бан. — Те издържат достатъчно дълго без сълзи, препирни и сривове.
— Знаеш обаче, че и двамата обичат да вдигат врява — напомни му Гидън.
— Казваш го, сякаш го правят нарочно, а не е така. Винаги имат основателна причина. Животът им не е лек и често са разделени.
— По своя воля. — Гидън стана да разпали гаснещия огън. — Нищо не ги принуждава да се разделят за толкова дълго. Просто така им е удобно.
— Правят го, защото Съветът го изисква — подхвърли Бан към гърба на Гидън.
— Но нали те решават какво изисква Съвета? Колкото и ние.
— По и Катса поставят Съвета на първо място — заяви неотстъпчиво Бан.
— И обичат да правят сцени — промърмори Гидън, пъхнал глава в камината.
— Не си справедлив, Гидън. Те просто не сдържат чувствата си пред приятели.
— Тъкмо това е определението за сцена — отвърна сухо Гидън и пак седна до масата.
— Аз… — подхвана Битърблу, но замълча. Опитът й беше съвсем скромен, ала понеже не разполагаше с друг, съдеше от него. Харесваше й да спорят със Саф. Да подлагат на изпитание доверието си един към друг. Никак обаче не й харесваше да се карат. Не й харесваше гневът му да се излива върху нея. И ако ситуацията с короната се броеше за разрив, е, значи не харесваше и разривите.
От друга страна, виждаше ясно, че между Катса и По има нещо живо, дълбоко и пламенно. Понякога им завиждаше за това.
Битърблу заби вилица в загадъчен пай върху масата и с радост установи, че е от тиква. Побутна чинията си по-близо до подноса и отсипа щедра порция.