— Извинявай, Фокс, но съм изморена — прекъсна я Битърблу. — Време е да си лягам.
Върна се в покоите си и взе ключовете. Излезе пак край стражите си, спусна се по стълбите, прекоси лабиринта. Стараеше се да не бърза, защото бе глупаво да възлага надежди на необосновано хрумване.
Застана пред малката сова от гоблена, повдигна долния край на тежката тъкан и се провря зад нея.
Не виждаше нищо и цяла минута киха от прахоляка. Очите й сълзяха, носът й течеше като чешма. Притисната към стената и полузадушена от произведението на изкуството, тя се запита какво, в името на небесата, очаква да последва? Да се отвори врата? Тунел от светлина? _Опипай_, помисли си. _По отвори вратата зад ваната на Катса, като натисна плочка. Опипай стената. По-нагоре! Лек беше по-висок от теб!_
Дланите й обходиха стената и не откриха нищо, освен гладко дърво. Обезсърчи се и я обзе известно смущение. Ами ако някой умен човек, на чието мнение държи, влезе ненадейно в стаята, види издутината зад гоблена, повдигне го и открие кралицата по роба да опипва ламперията на стената? Или, по-лошо, ако я вземат за крадец и започнат да я налагат през гоблена? Ако…
Пръстът й закачи грапавина върху дървото — много нависоко, защото се надигаше на пръсти. Тя се пресегна нагоре, доколкото ръстът й позволяваше, и пъхна показалец в отвора. Чу се изщракване, последвано от завъртане. Пред нея зейна помещение.
Изпълзя обратно в стаята да вземе фенера. Върна се зад гоблена и повдигна лампата. Тя освети виеща се надолу каменна стълба.
Битърблу стисна зъби и заслиза. Искаше й се да има свободна ръка, за да се подпира на стената. Накрая стълбището я доведе до прав, полегат, каменен проход. Продължи напред и откри, че на места има завои и стъпала. Вървеше все надолу, ала се затрудняваше да определи къде се намира спрямо покоите на Лек.
Лампата й освети сияйно изображение върху стената и тя спря да го разгледа. Картината бе нарисувана директно върху камъка. Глутница сребристи, златисти и бледорозови вълци виеха към сребърна луна.
Опитът й подсказа да не подминава картината, без да пробва. Остави фенера на земята и прокара ръка по камъка, търсейки нещо особено. Пръстът й напипа отвор в единия край на картината. Отворът имаше необичайна форма. Позната. Битърблу проследи с показалец ръбовете и разбра, че е ключалка.
Задъхана от вълнение, извади ключовете от джоба на робата. Отдели третия ключ от другите, пъхна го в ключалката и внимателно го завъртя. Чу изщракване. Каменната стена пред нея хлътна навътре.
Битърблу вдигна отново лампата и се провря в килер с нисък таван. По стената в дъното се редяха рафтове с книги с кожени подвързии. Остави лампата на пода. Взе напосоки една книга и коленичи. Вече цялото й тяло трепереше. Под кожената подвързия бяха подредени листове. Разгърна ги несръчно и поднесе един под светлината на лампата. Видя заврънкулки, странни наклонени черти, овали и тирета.
Спомни си — странния, завъртян почерк на баща си. Веднъж бе хвърлила в огъня писанията му. Тогава не бе успяла да ги разчете. Сега разбра защо.
_Още шифровани тайни_, помисли си Битърблу. _Тайните на татко са записани в шифър._
_Дори да не е останала никоя от жертвите на Лек, която да ми разкаже какво е правел, дори никой да не поиска да ми разкрие тайните, които всички се опитват да потулят, тайните, уловили всички в капана на болката, Лек ще ми ги разкаже. Тайните му ще ми кажат как е съсипал така кралството ми. И най-сетне ще разбера._
Четвърта част
Мостове и бродове
33.
_Ноември и декември_
Книгите бяха трийсет и пет. На Битърблу й трябваше помощ — незабавно. Нуждаеше се от Хелда, Гидън и Бан. Заключи всички врати и отиде да ги събуди един по един.
В отговор на настойчивото й почукване трима души отвориха три врати, изслушаха трескавото й обяснение и се облякоха.
— Ще намериш ли стража ми Холт? — помоли тя Бан, който, облегнат върху рамката на вратата си, имаше вид, сякаш ще падне в несвяст на пода, стига да му позволят. — Кажи му да откърти дъските пред входа към дневната ми. И да работи тихо, защото искам да пренесем дневниците в покоите ми, без никой да разбере. И побързай, мътните го взели!
Холт дойде с Хава, защото Бан бе открил и двамата в художествената галерия. С лампи в ръце Битърблу, Хава, Холт, Гидън и Бан се спуснаха по стълбите към лабиринта. Приличаха на странни, безшумни следотърсачи. Свърнаха във върволица по завоите и застанаха пред вратата на Лек.