— Вече не бива да се изненадвам нито от думите, нито от постъпките ти, а, Искрице?
Гласът му прозвуча необяснимо нежно. Закачливо. Стояха един до друг. Главите им бяха сведени над часовника, пръстите й още докосваха дланта му. Внезапно тя разбра нещо — не с разума, а по въздуха, който издраска гърлото и я накара да потрепери, когато погледна насиненото му лице.
— А… Лека нощ, Саф — избърбори тя и се отдалечи бързо.
11.
Нищо не се случи. На другия ден обаче тя не успяваше да откъсне мислите си от него. Удивително колко много мисли поражда едно нищо. В най-неподходящите моменти я обливаше топлина и беше сигурна, че всеки, надникнал в очите й, разчита мислите й. Наистина бе добре, че срещата на Съвета щеше да се проведе тази нощ. Трябваше да се поразхлади, преди да излезе отново.
Катса влетя в покоите й рано-рано.
— По ми каза, че искаш да упражняваш бой със саби — уведоми я тя и безпардонно отметна завивките й.
— Още нямам сабя — простена Битърблу и се опита да си зарови главата под юргана. — Правят я.
— Ще започнем с дървени мечове, разбира се. Хайде! Ставай! Помисли как ще си отмъстиш, като ме нападнеш!
Катса се втурна навън. За миг Битърблу полежа, обзета от самосъжаление. После се отърколи от леглото и червената мекота на килима погълна пръстите на краката й. Стените на спалнята й бяха облицовани със сукно, извезано със сложни алени, ръждивокафяви, сребристи и златни шарки. Таванът беше висок, дълбок и тъмносин като в дневната, осеян със златни и алени звезди. Златните плочки в банята сияеха през вратата срещу нея. Стаята приличаше на изгрев.
Докато събличаше нощницата, Битърблу зърна отражението си във високото огледало. Застина и се втренчи в него, замислена за двама несъвместими мъже — Данзол, който я бе целунал, и Саф.
_Не подхождам на тази ослепителна стая_, хрумна й. _Очите ми са големи и премрежени, косата ми е тежка, брадичката — остра. Толкова съм дребна, че съпругът ми няма да ме намери в леглото. Открие ли ме все пак, ще види, че гърдите ми не са еднакви, а тялото ми прилича на патладжан._
Тя изсумтя, присмивайки се на себе си. После внезапно се просълзи и коленичи гола пред огледалото.
Мама беше красавица… Възможно ли е патладжанът да изглежда привлекателно?
Нищо не се размърда в мозъка й, за да отговори на този въпрос.
Помнеше всяка част от тялото си, докосната от Данзол. Колко далеч бе целувката му от представите й за целуването! Знаеше, че усещането не е такова. Беше виждала Катса и По да се целуват — веднъж в конюшните, върху копа сено, и втори път в дъното на коридора късно нощем, преплетени като тъмни сенки и златни отблясъци, издаваха тихи звуци и почти не помръдваха, омаяни. Очевидно им харесваше.
_Но По и Катса са красиви_, помисли си Битърблу. _И знаят как се прави._
Тя имаше въображение и не се срамуваше от тялото си. Разбираше механиката, Хелда й я беше обяснила, а навярно и майка й — много отдавна. Но да разбираш желанието и физическото му проявление не осветляваше въпроса как подканваш някого да те види, да те докосва по този начин.
Надяваше се отсега нататък всички целувки в живота й — и всичко отвъд целувките — да не бъдат с лордове, които искат само парите й. Колко лесно щеше да е, ако наистина беше пекарка. Лекарките в кухните се запознаваха с момчетата, които не ламтят за парите на кралицата, и навярно нямаше чак такова значение дали са неугледни, или не.
Тя се обви с ръце и се изправи, засрамена, че мисли за подобни неща, когато има толкова много други грижи.
Принц Равин, син на крал Ранда и наследник на мидлънския трон, и приятелят му Бан също участваха в тренировката, макар да не изглеждаха особено разсънени.
— Как си, кралице? — попита Рафин и се наведе отвисоко да целуне ръката й.
— Радвам се, че дойдохте и двамата — отвърна Битърблу.
— И ние. Боя се обаче, че нямахме избор, кралице. Нападнаха ни нандерски врагове на съвета. Катса ни убеди, че е по-безопасно да се движим с нея.
Жълтокосият принц се усмихна лъчезарно на Битърблу, все едно няма никакви грижи.
Бан, уловил другата й ръка, беше водач на Съвета и знахар като Рафин. Излъчваше непоклатимо спокойствие — снажен, широкоплещест мъж с очи като сиво море.
— Кралице, радвам се да те видя. Боя се, че са сринали лабораторията ни.
— Почти цяла година разработвахме отварата за повръщане — възнегодува Рафин. — Всички месеци, през които едва не си избълвахме червата, отидоха на вятъра!
— Изглежда сте постигнали голям успех — констатира Катса.
— Отварата трябваше да лекува повръщане, а не да го причинява — обясни Рафин. — Бяхме близо, сигурен съм.
— От последната партида дори не ти се гадеше — напомни му Бан.