— Съветът е организация от закононарушители, Битърблу, а за тези монсийци ти си законът. Идват тайно тук, а после се оказват лице в лице с кралицата. Ще им отнеме време да свикнат с присъствието ти.
— Разбирам напълно — кимна равнодушно Битърблу.
— Да — изсумтя По. — Тогава спри да изнервяш нарочно Пайпър просто защото не го харесваш.
Гидън седна на пода върху дебелия, рошав и зелен килим и даде знак на Битърблу да последва примера му. Другите, след кратко колебание, насядаха в рехав кръг около тях. Дори Хелда седна, извади куки за плетене и кълбо прежда от джоба си и се залови за работа.
— Да минаваме към главното — подхвана Гидън без предисловия. — Детронирането на Драудън в Нандер започна с недоволството на благородниците, а в Естил назрява масова революция. Хората гладуват. Крал Тигпен и лордовете му ги облагат с най-високите данъци в света. За щастие на бунтовниците успехът ни с военните дезертьори в Нандер подплаши Тигпен. Той затегна безпощадно юздите на армията си, а метежниците ще се сработят добре с недоволните войници. Вярвам, а и По е съгласен, че в Естил има достатъчно отчаяни хора — и достатъчно разсъдливи и добросъвестни организатори — та да излезе нещо.
— Страхувам се обаче, че не знаят какво искат — намеси се Катса. — В Нандер им помогнахме, като похитихме краля, а после го замести предварително сформирана коалиция от благородници…
— Беше далеч по-объркано — прекъсна я Гидън.
— Знам. Исках да кажа, че влиятелните аристократи имаха план — уточни Катса. — В Естил безвластните знаят, че не искат крал Тигпен, но какво искат? Република? Как? Нищо не са подготвили, нямат организация, която да поеме управлението след детронирането на Тигпен. Ако не внимават, крал Мургон ще нахлуе от Сундер и не след дълго ще нарича Естил Източен Сундер. И ще стане дважди по-тираничен. Не ви ли ужасява тази възможност?
— Да — кимна студено Гидън. — Затова гласувам да се отзовем на молбата им за помощ. Съгласна ли си?
— Абсолютно — намръщи му се Катса.
— Не е ли чудесно пак да сме всички заедно? — възкликна Рафин и с една ръка прегърна през рамото По, а с другата — Бан. — Гласувам „за“.
— И аз — усмихна се Бан.
— И аз — обади се По.
— Лицето ти ще замръзне така, знаеш ли, Кат? — Рафин предупреди услужливо Катса.
— Дали да не префасонирам твоето, а, Рафин? — отвърна Катса.
— Бих искал по-малки уши — помоли Рафин.
— Принц Рафин има хубави, добре оформени уши — обади се Хелда, без да вдига очи от плетивото. — И децата му ще имат такива. Твоите деца няма да имат никакви уши, милейди — уведоми тя строго Катса.
Катса й се свъси, слисана.
— По-скоро ушите й няма да имат деца — подхвана Рафин, — което звучи недотам…
— Така! — прекъсна го Гидън с глас, навярно оправдано рязък при въпросните обстоятелства. — Приема се единодушно, понеже Ол отсъства. Съветът ще участва в детронирането на краля на Естил.
Отне и известно време да осмисли решението. Другите преминаха към въпросите кой, кога и как, ала Битърблу не смяташе да нахлува със сабя в Естил, да напъхва доволно крал Тигпен в чувал или каквото там планираха. Изправи се, преценила, че вероятно ковачът Орник, градинарката Даян, пекарката Анна и съдията Пайпър ще споделят по-спокойно мнението си, ако тя напусне кръга им. Махна с ръка да прекрати припрените им опити да станат и се залута между рафтовете с книги към гоблена, окачен пред вратата, откъдето бяха влезли. Забеляза разсеяно, че жената на гоблена, облечена в бели кожи и заобиколена от искрящо бяла гора, има очи, зелени като мъх, и светла и буйна коса като залез или огън. Изглеждаше твърде ярка, твърде странна за човешко същество. Поредната причудлива декорация на Лек.
Битърблу искаше да помисли.
Монархът отговаряше за благоденствието на поданиците си. Тормозеше ли ги, редно бе да изгуби привилегията да управлява. Но ако монархът вреди несъзнателно на хората си? Причинява им страдания, като не им помага? Не ремонтира сградите, не обезщетява загубите им. Не застава до тях, когато скърбят за децата си. Не се колебае да екзекутира безумци.
_Знам едно_, рече си тя, взряна в тъжните очи на жената от гоблена, _не бих искала да ме детронират. Ще ме заболи, все едно ми смъкват кожата или ме разкъсват на парчета._
_Ала каква кралица съм аз? Мама казваше, че съм достатъчно силна и смела. Но е сгрешила. Аз съм безполезна. Мамо? Какво стана с нас? Как е възможно ти да си мъртва, а аз да съм кралица на кралство, което дори не успявам да докосна?_
На пода пред гоблена имаше мраморна статуя. Момиченце — пет-шестгодишно — чиито поли се превръщаха в редици от тухли, в основите на замък. Очевидно фигурата бе изваяна от същия скулптор, чиято жена, преобразяваща се в планински лъв, красеше задната градина. Протегната към небето, едната ръка на детето от лакътя нагоре представляваше кула. Върху плоския покрив на кулата, където бе мястото на пръстите, стояха петима малки стражи — четирима, опънали лъкове със стрели, и един с вдигната сабя. Всички бяха обърнали глави нагоре, сякаш очакваха заплаха от небето. Съвършена форма, бликаща от жизненост.