— На приятел е. Натам тичах, когато се появи ти.
— Едва не те наръгах с ножа.
— Да, помня. Трябваше да те оставя на улицата. Щеше да разпердушиниш преследвачите ми.
— Кои бяха? Този път не бяха просто побойници, нали, Саф? Нападателите на Теди ли те подгониха?
— Да обсъдим по-добре какво има в чантата ти — предложи Саф, кръстоса крака и се прозя, вперил поглед в звездите. — Подарък ли ми носиш?
— Да — кимна тя. — Доказателство, че ако ми помогнеш, и аз ще ти помогна.
— О? Дай ми го тогава.
— Не мърдам от тук за нищо на света.
Саф се изправи върху ламаринения покрив толкова бързо и плавно, че й се зави свят и тя затвори очи. Когато ги отвори отново, той седеше до нея, облегнат на стената.
— Да не би Дарбата ти да е безстрашие? — предположи Битърблу.
— Страхувам се от много неща — призна той. — Но ги правя. Покажи ми какво си донесла.
Тя извади от чантата „Традиционните монсийски целувки“ и му подаде свитъка. Той примигна изненадано.
— Листове, овързани в кожа?
— Ръкопис на книга за отпечатване, озаглавена „Традиционни монсийски целувки“.
Той повдигна вежди и го доближи до носа си да разчете картончето в мрака.
— Написан е на ръка от личния библиотекар на кралицата — продължи Битърблу. — Той притежава Дарба да чете бързо и да запомня всяко прочетено изречение, всяка дума и всяка буква. Чувал ли си за него?
— Знаем за Дийт. — Саф развърза кожените върви, разтвори кожената подвързия и прелисти страниците, присвил очи. — Наистина ли Дийт пренаписва книгите, унищожени от Лек?
Тя прецени, че пекарката Искрица едва ли е осведомена за замислите на дворцовия библиотекар.
— Не знам какво прави Дийт. Не го познавам лично. Приятел на приятел ми даде свитъка. Дийт му позволил да го вземе, защото му обещали да го напечатат. Такова е условието да я имаш, Саф. Съгласиш ли се да я отпечаташ, Дийт ще се погрижи да плати труда и разходите ти, разбира се — добави тя, ругаейки се мислено, задето не се бе сетила за това усложнение, и същевременно се чудеше как е възможно да го избегне.
Едва ли е евтино да напечаташ книга. А и не бива да очаква от Саф да възстановява библиотеката на кралицата. Неправдоподобно ли щеше да изглежда да поверят парите на кралицата на пекарка, която не познава Дийт? Дали ще се наложи да заложи още от бижутата си?
— Искрице, овържи ме с канап и ме прати в града на Рор! Ако наистина говориш истината, да занесем книгата долу в печатницата! Тук съм като сляп.
— Добре — съгласи се тя, — но…
Той вдигна поглед от листовете и се взря в лицето й. Очите му бяха черни и изпъстрени със звезди.
— Преди да те срещна, никога не съм мечтал да умея да чета мисли, знаеш ли, Искрице? Какво има?
— Страхувам се да помръдна — призна тя, засрамена от себе си.
— Аз ще ти помогна, Искрице. — Саф затвори ръкописа на „Традиционните монсийски целувки“ и улови малките й, студени длани. — Искрице — повтори, взрян в очите й. — Кълна се, че няма да паднеш. Вярваш ли ми?
Вярваше му. Сега, на покрива, тя гледаше познатата му фигура и всичко у него, с което бе свикнала, чуваше гласа му, стискаше ръцете му и му вярваше напълно.
— Готова съм да ти задам третия си въпрос — каза му.
Той въздъхна шумно.
— Мътните го взели — произнесе мрачно.
— Кой се опитва да убие теб и Теди? — попита тя. — Саф, на твоя страна съм. Тази нощ набелязаха и мен. Кажи ми кои са?
Саф не продума. Седеше и си играеше с ръцете й. Тя си помисли, че няма да й отговори. После, след няколко мига, й стана безразлично, защото докосването му й се стори по-важно от въпроса.
— Има хора в кралството, които търсят истината — проговори най-сетне той. — Не са много, но ги има. Хора като Теди, Тилда и Брен, чиито семейства са участвали в съпротивата и ценят високо истината. Лек е мъртъв, но остават неразкрити тайни. Те се стремят да ги разбулят, разбираш ли, Искрице? Опитват се да помагат на другите да осъзнаят случилото се, а понякога и да си го припомнят. Връщат ограбеното от Лек, а ако е по силите им — поправят стореното от него, крадейки, образовайки…
— Ти също — намеси се Битърблу. — Повтаряш „те“, но ти също участваш.
Саф сви рамене.
— Дойдох в Монсий да опозная сестра си и тя се оказа такава, каквато е. Харесвам приятелите си тук и обичам да крада. Ще помагам, докато съм тук. Ала аз съм лиенид, Искрице. Тази кауза не е моя.
— Принц По би се отвратил от такова отношение.
— Ако принц По ми каже да скоча от земята, Искрице, ще го послушам — призна Саф. — Казах ти. Лиенид съм.
— Ти си абсолютно неразбираем!
— Нима? — Саф подръпна дланите й с подмолна усмивка. — А ти?
Смутена, Битърблу замълча в очакване.