— При Мадлен. Нужен ми е лечител.
— Зле ли ви е, кралице? — разтревожи се Тиел и пристъпи напред, протегнал ръка.
— Ще обсъдя състоянието си с лечител — задържа погледа му, за да подчертае думите си. — Да не би ти да си лечител, Тиел?
После излезе, не желаеше да го вижда как се срива — от нищо и никакви думи — и да избегне собствения си срам.
Битърблу влезе в стаята на Мадлен и я завари да изписва символи, седнала зад писалището, покрито с листове.
— Кралице, идвате, надявам се, да ме спасите от медицинските ми документи. — Тя събра листовете и ги пъхна под попивателната. — Добре ли сте? — попита, забелязала изражението на Битърблу.
— Мадлен, снощи сънувах как мама попречи на татко да ме отведе и той започна да я удря — Битърблу седна на леглото. — Само че не беше сън, а спомен. Продължи дълго, а аз не успявах да я защитя. — Разтреперана, Битърблу се обгърна с длани. — Сигурно щях да я спася, ако бях отишла с него. Ала никога не го направих. Тя ме накара да обещая.
Мадлен седна до нея.
— Кралице, не е работа на детето да защитава майка си — обясни тя с типичната си грубовата благост. — Работа на майката е да закриля детето. Да позволите на майка си да ви защити е било дар за нея. Разбирате ли ме?
На Битърблу никога не й бе хрумвало да погледне на случилото се по този начин. Откри, че стиска ръката на Мадлен, а очите й са пълни със сълзи.
— За съня ви ли дойдохте да говорим, кралице? — попита Мадлен.
_Да._
— Ръката ме боли — Битърблу протегна ръка и я показа на лечителката.
— Много ли?
— На сутрешната тренировка май стисках прекалено силно сабята — обясни Битърблу.
— Е, лесно ще ви излекуваме, кралице — кимна Мадлен и опипа ръката на Битърблу с леки пръсти.
Няколкото минути при Мадлен и нежното докосване на лечителката наистина я поободриха.
По обратния път към кулата Битърблу срещна Рафин. Застанал в средата на преддверие, той държеше кама и се взираше тревожно в нея. Тя спря пред него.
— Какво има? Случи ли се нещо, Рафин? — попита го.
— Кралице — поздрави я той и отдалечи учтиво камата от нея, ала междувременно едва не наръга подминаващия го монсийски страж, който отскочи стреснато настрани. — Олеле… Точно от това се опасявах.
— От кое, Рафин?
— С Бан заминаваме за Сундер. Катса настоява да нося камата на китката си, но аз смятам, че е опасно, ако я послушам. Ами ако падне и ме нарани? Ако изскочи от ръкава ми и се забие в някого? Нямам нищо против да използвам отрова — промърмори Рафин, нави си ръкава и прибра камата в ножницата. — Отровата е цивилизована и контролируема. Винаги ли е необходимо да има ножове и кръв?
— Няма да изскочи от ръкава ти, Рафин, обещавам — успокои го Битърблу. — Отивате в Сундер?
— За кратко, кралице. По ще остане при вас.
— По и Гидън не възнамеряваха ли да тръгнат през тунела за Естил?
Рафин прочисти гърло.
— В момента Гидън не иска да придружава По, кралице. Ще замине сам — отговори деликатно Рафин.
— Разбирам. А вие накъде поемате след Сундер? У дома ли се връщате?
— Няма как, кралице. Татко даде ясно да се разбере, че в момента членовете на Съвета не са добре дошли в Мидлънс.
— Какво? Дори собственият му син? — учуди се Битърблу.
— О, политически игри, кралице. За съжаление познавам татко. Прави мили очи пред кралете на Естил, Сундер и Уестер, понеже го ненавиждат още повече след падането на Нандер в ръцете на организация, включваща мен и Катса. Низвергването ни е показна сцена. В момента обаче не ни затруднява и няма да протестираме. Гидън ще страда най-много, ако забраната се проточи. Не му харесва да отсъства дълго от имението си. Такова ли е наистина усещането? — удиви се Рафин, разтърсвайки ръка.
— Все едно имаш острие върху кожата ли? — попита Битърблу. — Да. И ако някой те нападне, непременно го използвай, Рафин. При условие че няма време за отрова, разбира се — добави сухо.
— Не ми е за пръв път — призна мрачно Рафин. — Въпрос на осведоменост. Разбера ли, че се подготвя атака, успявам да я осуетя не по-зле от всеки друг. И обикновено не се налага никой да умира. Как се стигна до тук, кралице? — добави с въздишка.
— Било ли е другояче?
— Мирно и безопасно? Не, предполагам. И вероятно ние се озоваваме в епицентъра на насилието, опитвайки се да овладеем стихийността му.
Битърблу изгледа изпитателно принца — син на тиранин и братовчед на необузданата Катса.
— Ще ти харесва ли да си крал, Рафин?
Примирението, изписало се по лицето му, й разкри отговора.
— Има ли значение? — попита тихо той и добави, свивайки рамене: — Ще ми остава по-малко време да сея размирици. И за жалост — за лекарствата ми. Ще се наложи да се оженя, защото кралят е длъжен да остави наследници. — Погледна я в очите и се подсмихна. — Бих ти поискал ръката, знаеш ли? Държа обаче Бан да присъства, а и всъщност не бих ти предложил толкова неизгодна сделка. Ще разреши много от проблемите ми, а на теб ще създаде нови.