— Кралице, навярно не ви е хрумвало, че да откраднеш короната на монарха е повече от дворцова кражба — въздъхна Хелда. — Короната не е просто украшение. Тя е символ на властта ви. Кражбата й е предателство.
Предателство?
Предателството се наказваше със смърт.
— Какъв абсурд! — просъска Битърблу. — Не бих позволила Дворцовия съд да осъди Саф на смърт за кражба на корона.
— За предателство, кралице — поправи я Хелда. — И знаете не по-зле от мен, че дори вашите решения подлежат на отмяна, ако съдиите гласуват единодушно против.
Да. Поредната странна клауза, измислена от Рор, за да ограничи абсолютната власт на монарха.
— Ще сменя съдиите. Ще назнача теб за съдия — отсече тя.
— Родените в Мидлънс, кралице, нямат право да стават съдии в монсийския Дворцов съд. Не е необходимо да ви обяснявам, че изискванията за подобен пост са изрични и неотменими.
— Намери Спук. Намери го, Хелда — настоя Битърблу.
— Стараем се, кралице.
— Постарайте се повече. А аз ще посетя Саф… скоро. И… не знам… ще се моля. Възможно е да върне короната, когато му изясня последиците.
— Наистина ли мислите, че не ги разбира, кралице? — свали я на земята Хелда. — Той е професионален крадец. Безразсъден е, но едва ли е глупав. Нищо чудно да му е забавно в каква безизходица ви е поставил.
_Забавлява се, че ме е поставил в безизходица._
_Защо се страхувам толкова да отида да го видя?_
Същата нощ в леглото Битърблу взе лист и писалка и започна да пише писмо до Гидън. Всъщност не възнамеряваше да му го показва. Искаше просто да си подреди мислите. Адресира го до него, понеже се зарече да му казва истината, а и представеше ли си как я изслушва и я разпитва, въпросите му не звучаха толкова тревожно и отчаяно, колкото ако й ги задаваше друг.
_Защото си влюбена в него ли?_ — попита Гидън.
_О, проклятие. От всички грижи не ми остава време да мисля за това_, написа тя.
_Въпросът всъщност не е никак сложен_, увери я Гидън.
_Е, не знам_, написа припряно тя. _Означава ли това, че не съм? Ужасно много ми хареса да се целувам с него. Харесваше ми да скитам из града с него. Харесвах как се доверяваме един на друг, без изобщо да си вярваме. Бих искала пак да съм му приятел. Бих искала да си спомни колко добре се разбирахме и да проумее, че вече знае тайните ми._
Гидън каза: _Веднъж спомена как сте бягали от убийци и сте се скрили върху покрив. Сега разбирам за целувките. Представяш ли си в какви неприятности ще се забърка най-обикновен жител на града, ако го заловят да въвлича кралицата в подобни неща?_
_В никакви, ако забраня да му търсят сметка_, написа тя. _Не бих позволила да го обвинят за нещо, което е направил в неведение коя съм. Честно казано, смятам да го защитя и от обвинение за кражба на короната, макар да не е невинен._
_Тогава_, предположи Гидън, _не е ли възможно човек, смятал те за обикновено момиче, да се почувства предаден, ако разбере каква власт имаш над съдбата му?_
Известно време Битърблу не написа нищо. Накрая стисна с побелели кокалчета писалката и със ситни букви, все едно шепне, написа:
_Напоследък размишлявам често за властта. Според По една от привилегиите на богатството е, че не се налага да мислиш за него. Смятам, че същото важи и за властта. Чувствам се по-често безпомощна, отколкото всемогъща. Ала всъщност притежавам огромна власт, нали? Власт да наранявам съветниците си с думи, а приятелите си — с лъжи._
_Това ли са примерите ти?_ — подсмихна се Гидън.
_Защо?_ — написа тя. _Какво им е на примерите ми?_
_Е, рискува благоденствието на всички граждани в кралството, когато покани Съвета да използва столицата ти като база за детронирането на естилския крал. После изпрати на крал Рор писмо, молейки го да те подкрепи с лиенидската флота, ако избухне война. Даваш си сметка какво представляват действията ти, нали? Те са проявления на неограничената ти власт._
_Имаш предвид, че не биваше да вземам такова решение?_
_Вероятно не биваше да го вземаш с лека ръка._
_Не го взех с лека ръка!_
_Взе го, за да задържиш приятелите си!_ отрезви я Гидън. _А не си виждала война, кралице. Възможно ли е тогава да прецениш правотата на решението си? Наистина ли разбираш последствията?_
_Защо ми го казваш сега? Присъстваше на срещата_, написа тя. _Дори отговаряше за нея. Защо не възрази?_
_Но ти разговаряш със себе си, кралице_, напомни й Гидън. _Всъщност аз не съм тук. Ти спориш._
Образът на Гидън избледня. Битърблу остана отново сама. Поднесе странното писмо над огъня, затънала в непреодолими бъркотии. Знаеше, че за да разкрие кой е взел на мушка търсачите на истината, в крайна сметка ще прибегне до помощта на Саф, независимо дали ще й прости злоупотребата с властта.