Ашен бе избирала неправилно, подведена от мъглата на Лек. Битърблу нямаше такова оправдание. Отговаряше лично за лошите си решения.
Посърнала от потискащата мисъл, Битърблу влезе в дрешника да намери пелерината и панталоните.
24.
Отвори и Тилда. Изненада се, като видя кралицата пред прага, но в очите й се четеше благост.
— Влезте, Ваше Величество.
Битърблу не очакваше такова посрещане и то я изпълни със срам.
— Съжалявам, Тилда — прошепна тя.
— Приемам извинението ви, кралице — кимна й непринудено Тилда. — Окуражени сме, че през цялото време кралицата е била на наша страна.
— Наистина ли повярвахте? — учуди се Битърблу.
Прекрачи прага и се озова в ореол от светлина. Застанала до печатната преса, Брен я погледна спокойно. Саф седеше смръщен върху масата зад Брен. Теди се облягаше на рамката на вратата към задната стая.
— О, Теди! — възкликна доволно Битърблу. — Толкова се радвам, че си станал от леглото!
— Благодаря, кралице — беглата му усмивка подсказваше, че й е простено.
Сълзи напълниха очите й.
— Твърде мил си с мен.
— Винаги съм ви вярвал, кралице, дори когато не знаех коя сте — сподели Теди. — Вие сте благородна и чувствителна. Сърцето ми се стопля при мисълта, че имаме такава кралица.
Сапфайър изсумтя демонстративно. Битърблу си наложи да погледне към него.
— Съжалявам — каза тя. — Натрапих се в живота ви и излъгах. Съжалявам, че ви заблуждавах.
— Извинението не прозвуча особено убедително — Саф се плъзна от масата и скръсти ръце.
Враждебността й помагаше. Изправяше срещу чувството й за вина нещо солидно и остро. Битърблу вирна брадичка и впи очи в Саф:
— Извинявам се за всички грешки, които допуснах, но няма да се извинявам за извинението си. Бих искала да поговорим насаме.
— Няма да стане.
Битърблу сви рамене.
— Тогава всички ще ме изслушат. Откъде да започнем? От предстоящото дело за предателство, където ще ме призоват да свидетелствам как съм видяла да крадеш короната?
Сапфайър пристъпи решително към нея.
— Очаквам с нетърпение възможността да обясня защо съм бил в покоите ти — уведоми я невъзмутимо той. — Забавно ще е да съсипя репутацията ти. Разговорът ме отегчава. Приключихме ли?
Битърблу го зашлеви с всички сили. Той я сграбчи за китките, тя го ритна по пищяла, ритна го втори път, докато най-после Саф изруга и я пусна.
— Побойничка — просъска й.
— Самонадеян хлапак — не му остана длъжна Битърблу. Блъсна го, а по лицето й рукнаха сълзи. — Какъв е смисълът да съсипеш и двама ни? Ще те обвинят в предателство, Саф! Как ти хрумна такава ненадмината глупост?
— Ти си играеше с мен! Унизи ме и принуди принца ми да лъже заради мен.
— И затова извърши престъпление, което се наказва с обесване?
— Взех проклетото нещо, за да те ядосам! Приятно допълнение е, че и другите последици те изнервят! Радвам се, че осъждат крадеца на смърт!
Стаята опустя. Останаха сами. Твърде близо до задъханото му тяло, тя отстъпи назад до печатната преса, подпря се на нея и се опита да си събере мислите. Думите му криеха значение, което непременно искаше да проумее.
— Разбираш колко зле се чувствам, защото съм загрижена за теб — подхвърли тя.
— Хмм… Все едно… — обади се той зад гърба й.
— Знаеш, че колкото по-близо си до опасността, толкова повече ще се тревожа и ще се стремя да те закрилям. И това очевидно те забавлява — добави горчиво. — Задоволството ти обаче произтича от загрижеността ми.
— Е, и?
— Тоест, знаеш отлично колко държа на теб. Разбираш го толкова ясно, че извличаш удоволствие да ме нараняваш. И понеже вече го знаеш, не е необходимо да те убеждавам и да го доказвам. — Обърна се към него. — Съжалявам, че излъгах. Съжалявам, че те унизих и принудих принца ти да излъже. Сгреших и няма да се оправдавам. Ти ще решиш дали да ми простиш, или не. От теб зависи също дали ще поправиш глупостта, която извърши.
— Късно е — отсече Саф. — Знаят и други.
— Вземи короната от Спук и ми я върни. Щом е у мен, никой няма да ме обвини в лъжа, когато заявя, че никога не съм я губила.
— Няма как да я взема — отвърна Саф след кратко мълчание. — Разбрах, че Спук я продала на внука си. Договорихме се да я скрие и да я пази, но тя наруши дадената дума. Не съм се споразумявал с внука й.
— Май не си имал кой знае каква договорка и със Спук — отбеляза Битърблу, опитвайки се да осмисли всички изненадващи новини, включително, че Спук е жена. — Как така я е продала на внука си? Какво значи това?