— Явно е част от бизнеса.
— Бизнеса с кражбите и черния пазар? — попита презрително Битърблу.
— Спук е по-скоро търговец. Други крадат вместо нея. Продала е короната на внука си, вероятно на безценица, и сега той решава какво да прави с нея. Нещо като изпитание, разбираш ли? За да си спечели слава.
— Обяви ли, че короната е у него, ще си спечели и арест, и бесило.
— О, няма да го намерите. Дори аз не знам кой е, а съм по-близо до техния свят, отколкото ти някога ще бъдеш. Казвал се Грей.
— Какво ще направи с короната?
— Каквото поиска — отвърна нехайно Саф. — Ще я предложи на публичен търг вероятно. Ще я задържи за откуп. Семейството на Спук се е научило да експлоатира благородниците, без да си вреди. Ако шпионите ти душат усърдно и все пак го открият и изправят пред съда, десетки мъже и жени от обкръжението на баба му ще гарантират за него.
— Как по-точно? Като обвинят другиго? Теб например?
— Предполагам. Звучи правдоподобно.
Битърблу вдиша дълбоко, гневно. В този момент мразеше самодоволното му лице. Мразеше го, че извлича задоволство от това.
— Разбери колко иска Грей за нея.
— Ще откупиш короната си?
— А ти предпочиташ да те видя обесен ли? — попита Битърблу. — Изненадан ли си?
— По-скоро разочарован — уточни той. — Не е интересно, нали? Да разрешаваш проблеми с пари? Както и да е, няма да ме обесят. Ще избягам. И без друго е време да си тръгвам.
— О, чудесно! — процеди през зъби Битърблу. — Ще си заминеш. Какъв изумителен изход от глупавата каша, в която ни забърка. Не си в ред, знаеш ли? — Отново се обърна с гръб към него. — Губиш ми времето, а от него имам най-малко.
— Какво противно високомерие! — възкликна язвително Саф. — Върви си в златните стаи при копринените възглавнички, при раболепните прислужници и при бдителните си стражи!
— Точно така — Битърблу докосна челото си, където все още личеше белега от среднощното нападение. — Бдителни…
Вратата се отвори внезапно. Теди подаде глава.
— Извинете — заекна смутено, — реших да проверя дали всичко е наред.
— Нямаш ми вяра — възмути се Саф.
— Как да ти имам, като се държиш така? — Теди пристъпи В стаята и погледна към Битърблу. — Ще изляза, ако преча.
— Не стигнахме доникъде — обясни му изморено Битърблу. — Не ни пречиш, Теди, а и се нуждая от помощта ти.
— Какво да направя за вас, кралице?
— Ще ми кажеш ли кои лордове и дами в кралството са ограбвали най-безмилостно хората по заповед на Лек? Имаш ли информация? Необходима ми е отправна точка, за да издиря убийците на търсачите на истината.
— А! — възкликна доволно Теди. — Знам неколцина, които имат причини да се срамуват. Списъкът обаче едва ли ще е изчерпателен, кралице. Нямаме вести от много градове. Искате ли все пак имената им?
— Да — кимна Битърблу.
_Ако получа списъка, посещението ми няма да се окаже абсолютна и жалка загуба на време._
Теди седна зад писалището да състави списъка. Битърблу се взря невиждащо в печатарската преса, за да не се налага да поглежда Саф. Той стоеше твърде близо до нея, забил очи в пода, свъсил вежди, мрачен и мълчалив.
Постепенно купчините листове пред нея дойдоха на фокус. Бяха напечатани страници, но не „Традиционните целувки“ на Дийт, нито речника на Теди. Тя започна да разбира какво вижда и възкликна:
— Това ли криехте от мен през цялото време? Невъзможно, нали, Теди?
Вдигна един от горните листове и забеляза, че онзи под него е същият.
— Ей! — Саф я блъсна и се опита да вземе листа.
— Остави я, Саф — обади се изморено Теди. — Вече няма значение. Знаем, че няма да пострадаме, ако разбере какво печатаме.
— Разбери колко иска Грей за короната, Саф. И се махни от мен! — Битърблу го изглежда толкова свирепо, че той наистина се отдръпна изненадано назад.
Тя взе по няколко листа от всяка купчина върху масата. Сви ги на руло и приближи до Теди, който й подаде краткия списък с имената на благородниците. После излезе от печатницата.
Навън спря под улична лампа. Разви листовете и ги огледа внимателно. Бяха озаглавени еднакво: „Уроци по четене и писане“. Всеки урок бе номериран. Първите съдържаха буквите от азбуката, напечатани с едър шрифт, и числата от нула до десет. Вторите уроци продължаваха с няколко лесни думи:
игла, куче, ухо, път. После думите ставаха по-сложни, въвеждаха се нови числа. В долния ъгъл на всеки лист със ситен шрифт се посочваше място от града: Цветарски квартал, Източен град. Чудовищен мост, Зимен парк, Рибарски докове, Сянката на замъка, Западен град.
Уроци по четене? Толкова потайност за уроци по чет…
Нещо шибна Битърблу толкова силно по задната част на рамото, че я завъртя. Някой я блъсна и листовете се разлетяха. Тя падна, удари се в ръба на канавката и ръката й се счупи под нея. Изкрещя от болка.