— Не, благодаря — поклати глава тя.
— Всички изпитваме безкрайно облекчение, кралице, че сте невредима след нападението — увери я той.
Изненадана, тя се втренчи в лицето му, а после обходи и другите лица в стаята. Всички се бяха изправили, разбира се, когато тя влезе, и сега се взираха в нея, чакайки я да си тръгне, та да продължат да работят. Наистина ли изпитваха облекчение? Дали? Знаеше имената им, ала нищичко за живота им, за характерите им, за миналото им. Известно й бе само, че са работили В администрацията на Лек, кой по-дълго, кой по-кратко В зависимост от възрастта си. Изчезнеше ли някой от тях, нямаше да забележи липсата му, ако не й съобщят. Какво би почувствала тогава?
Всъщност не четеше облекчение по лицата им, а празнота, сякаш не я виждаха, а животът им съществуваше единствено заради документите, към които с нетърпение очакваха да се върнат.
* * *
В нишата и в библиотеката нямаше никого, освен жената от гоблена и младата версия на Битърблу, превръщаща се в замък.
Стори й се някак иронично да стои пред статуята в сегашното си състояние. Дясната ръка на момичето се преобразяваше в каменна кула с войници като непристъпна твърдина. Ръката от плът и кръв на Битърблу бе притисната до тялото й с връв. _Отражение в потискащо, криво огледало_, помисли тя.
Чу стъпки. Холт изникна между рафтовете с книги, влачейки за ръце Теди и Саф. Теди се въртеше в кръг и стигнеше ли края на повода, се обръщаше с очи, огромни като палачинки.
— „Лингвистична география на Естил, Изтока и Далечния Изток“! — възкликна той, пресягайки се да вземе книгата. Простена обаче, останал с празни ръце, понеже Холт го дръпна напред.
— По-внимателно, Холт — разтревожи се Битърбли. — Теди не заслужава такова отношение. А на Саф пък доставя твърде голямо удоволствие — добави тя, забелязала благото възмущение, което Сапфайър се опитваше да се отскубне от Холт. По лицето му имаше пресни синини, придаващи му хулигански вид.
— Ще остана тук, кралице. Извикайте ме, ако ви потрябвам — каза Холт. Сребристосивите му очи измериха за последен път Саф и той се отдалечи.
— Нали не те измори пътят до тук, Теди? — попита тя. — Не се наложи да вървиш пеш, надявам се.
— Не кралице — отговори Теди. — Взе ни удобна карета. А вие, кралице? Добре ли сте?
— Да, разбира се. — Битърблу отиде до масата и му дръпна стол с една ръка, — Седни.
Теди се намести внимателно, после докосна кожената подвързия на ръкописа върху писалището пред него. С ококорени очи прочете картончето със заглавието. Сетне още по-удивено зачете другите надписи.
— Ще вземеш колкото искаш, Теди — обеща му Битърблу. — Исках да те наема да ги отпечаташ. Ако имаш приятели с печатарски преси, ще включим и тях.
— Благодаря, кралице — прошепна Теди. — Приемам с радост.
Битърблу се осмели да погледне към Саф, който старателно си придаваше отегчен вид, пъхнал ръце в джобовете.
— Дължа ти благодарност — каза му тя.
— Обичам да се бия — отвърна кратко той. — Защо сме тук всъщност?
— За да ви съобщя новината за съветника ми Ранмуд.
— Знаем я — отсече Саф.
— Така ли?
— Щом монсийските войници, кралската стража и лиенид ските стражи претърсват града за приближен на кралицата, опитал се да я убие, няма начин хората да не разберат — уведоми я студено Саф.
— Винаги знаеш повече, отколкото очаквам.
— Не се отнасяй снизходително към мен — сряза я Саф.
— Бих искала да поговорим — изопна лице тя, — а не да спорим. Понеже си толкова добре информиран, знаеш ли друго за Ранмуд? А именно — колко престъпления е извършил, защо го прави и къде е отишъл. Разбрах, че той те е набедил за убийството, Саф. Негови хора ли те намушкаха, Теди?
— Нямам представа, кралице — сви рамене Теди. — Не знам кой е отговорен за убийствата. Трудно е за вярване само един да стои зад всичко. Жертвите през последните години са десетки. От всякакви прослойки. Не само крадци като нас, а и хора, чието единствено престъпление е да учат другите да четат.
— Да учат другите да четат — повтори посърнала Битърблу. — Наистина ли? Значи затова криехте уроците от мен! Опасно е да ги печатате, предполагам? Но не разбирам. Нали хората се учат да четат в училищата?
— О, кралице, с малки изключения градските училища са съсипани. Назначените от Двореца учители не са подготвени. Децата, които могат да четат, са се научили вкъщи или от такива като мен, Брен и Тилда. Историята също е занемарена. Никой не изучава съвременна история на Монсий.
Битърблу се пребори с надигащия се гняв.