— Последния път стражът направи нещо такова — съгласи се Битърблу. — Няма да се получи обаче, ако започнем от стена, която образува остров, изолиран от другата част на лабиринта — добави замислено тя. — Ще тръгнем от дясната стена. Върнем ли се в началото, значи е остров. При първа възможност ще свием наляво и пак ще сложим ръка на дясната стена. Така ще стане. О… — тя се обърка съвсем. — Ако не се натъкнем на нов остров. Тогава ще започнем пак отначало, но трябва да помним откъде сме минавали вече. Проклятие. Защо не се сетихме да донесем нещо за отбелязване на пътя?
— Просто ще опитаме, кралице, и ще видим дали ще сполучим — успокои я Фокс.
Оказа се истинска главоблъсканица. Лабиринтите бяха направени за Катса с невероятното й чувство за ориентация, или за По, който виждаше през стените. За щастие Фокс предвидливо носеше лампа. Точно след четиридесет и три завоя с ръце върху дясната стена стигнаха до врата по средата на коридор.
Вратата, разбира се, беше заключена.
— Е, поне знаем, че тази не е закована с дъски отвътре — въздъхна Битърблу, когато Фокс коленичи отново и заработи търпеливо с инструментите си. — Освен ако някой не е заковал двете врати и е останал вътре да умре. Тогава ще намерим разложения му труп — изкиска се тя, доволна от зловещата си шегичка. — Възможно е, разбира се — изпуфтя мрачно, — да има трети вход към покоите на Лек. Таен проход, който още не сме открили.
— Таен проход ли, кралице? — промърмори разсеяно Фокс, опряла ухо до вратата.
— Опасват целия замък, Фокс — уточни Битърблу.
— Нямах представа — призна Фокс.
Чу се тихо изщракване. Фокс хвана бравата и натисна. Вратата се отвори.
Затаила дъх, несигурна каква изненада я очаква, ала окуражавайки се мислено, Битърблу пристъпи в тъмна стая, изпълнена с високи сенки. Сенките имаха толкова човешка форма, че ахна.
— Скулптури, кралице — успокои я Фокс, следвайки я по петите.
Вътре миришеше на прахоляк. В обширното помещение нямаше прозорци и мебели, ако не броим масивната празна рамка за легло в средата. Статуите, изправени върху пиедестали, запълваха останалото пространство — бяха поне четиридесет, Фокс вдигна фенера и двете се разходиха между тях. Битърблу бе обхваната от чувството, че обикаля нощем големия двор с подкастрените храсти, фигурите се извисяваха по същия начин, готови да оживеят и да засноват наоколо.
Веднага разпозна творенията на Беламю. Животни, превръщащи се в други животни, хора, преобразяващи се в животни, планини или дървета — жизнени, подвижни и изразителни. После лампата улови странно цветно петно и Битърблу осъзна, че статуите са по-особени. Всъщност не особени, а погубени — наплескани целите с крещящи бои от всякакъв нюанс, покапали и по килима.
Тайно очакваше да види тук инструменти за изтезание. Сбирка от ножове и кървави петна. Ала не и подредени върху опропастен килим, съсипани изваяния, заобикалящи отвред скелет на легло.
Унищожил е скулптурите в покоите си. Защо?
По стените наоколо висяха гоблени — тревата по поляната се превръщаше В диви цветя, а после в гъста гора, дървета на свой ред също се превръщаха в диви цветя и накрая пак преливаха в трева. Битърблу докосна гората върху стената, за да се увери, че не е истинска. Надигна се облак прах; тя кихна. Видя малка сова — тюркоазена и сребриста — да спи в клонака на едно дърво.
На стената в дъното имаше врата. Водеше до баня — практична, студена, обикновена. Зад друга врата имаше килер — празен и потънал в прах. Битърблу се разкиха неудържимо.
Трети свод в задната стена — този път без врата — водеше към вита стълба нагоре. Вратата над нея бе закована толкова плътно с дъски, че дървото почти не се виждаше. Битърблу почука и извика на Хелда. Тя й отговори и въпросът се изясни — стълбите водеха до дневната на Битърблу и гоблена със синия кон.
Битърблу слезе и попита Фокс:
— Страшничко е, а?
— Вълшебно е, кралице — младата жена спря пред най-дребната статуя в стаята и се втренчи хипнотизирана в нея.
Около двегодишно дете, коленичило с протегнати ръце. Момиче с мъдри очи. Ръцете й се превръщаха в криле. От щръкналата й коса стърчаха пера, пръстите на краката й се извиваха като птичи нокти. Лек бе мацнал ивица червена боя през лицето й, ала не бе успял да умъртви изразителните й очи.
_Защо ще унищожава нещо толкова красиво? Какъв свят се е опитвал безуспешно да създаде?_
_Какъв свят искаше да създаде Ранмуд? И защо и двамата създаваха света си, рушейки?_
27.