Сутринта Мадлен дойде да смени превръзката на рамото на Битърблу, даде й лекарства и разпореди — ясно и изрично — да ги пие, дори горчивите отвари, от които й се гадеше, когато ги преглъща.
— Ще помогнат на костите ви да зараснат по-бързо, кралице — обясни й тя. — Правите ли предписаните упражнения?
Докато Битърблу закусваше, мърморейки под нос, слънцето изгря, но мъждиво. Дотътри се до прозореца: търсеше светлина, а видя мъглив свят. Присвила очи, за да различи задната градина през бялата пелена, зърна човек върху оградата. Той хвърли нещо в градината — дребен, източен, плъзгащ се предмет, който очерта линия през плътния въздух.
По с глупавата му хартиена птица. Позна го и в същия момент той вдигна ръка за поздрав, после изгуби равновесие, размаха ръце като вятърна мелница и падна от стената. Успя някак да се приземи в градината, вместо да цопне в реката. Определено беше По и несъмнено в неподходяща форма за гимнастика в задната градина.
Битърблу погледна към Мадлен и Хелда. Седнали до масата в дневната, двете си шепнеха над чашите с чай. Не искаше да издава По, ако пак бе избягал от лечебницата.
— Ще се поразходя, преди да отида в кабинета — подметна тя. — Ако Руд или Дарби дойдат да ме търсят, поканете ги да закусят обилно.
Последва трескава суетня. Избиране и увиване на шал, поставяне на колана със сабята й, надипляне на мантията над превързаната ръка. Най-сетне, чувствайки се като подвижна закачалка, Битърблу излезе. Заимствала стила на Фокс, Хелда бе прекроила полите й в широки панталони и вчера бе намерила някак време да зашие копчета на ръкава й. Споменеше ли Битърблу какво иска да носи, Хелда й го връчваше след ден-два.
С изключение на короната, разбира се.
В градината се открояваше скулптурата на раззиналата уста в безмълвен писък жена, превръщаща се в планински лъв. Парцали мъгла я обвиваха и бързо се разнасяха. Как Беламю е изваяла очите й толкова живи? После я осени прозрение. Позна лицето, очите, изпълнени с решимост и болка. Статуята изобразяваше майка й.
Незнайно защо не се учуди. Не я изненада и тъгата. Стори й се редно — фигурата не само наподобяваше кралицата, а навяваше усещането, че е Ашен. Битърблу благодари мислено на Беламю, задето поне отчасти е познавала майка й.
— Какво държиш? — попита я По, защото Битърблу носеше списъка на Теди с провинените лордове и дами.
— А ти какво държиш? — отвърна му тя, сочейки хартиената птица. — Защо я подхвърляш из градината ми?
Той сви рамене.
— Заинтересувах се как ще лети в студен, влажен въздух.
— Студен, влажен въздух.
— Да. Изучавам принципа на летенето. Наблюдавам птиците, особено когато се реят, а хартиеното ми изобретение е следваща крачка в изследването ми. Само дето напредвам бавно. Дарбата ми не е толкова фина, та да усетя какво се случва през няколкото секунди, преди да падне.
— Разбирам… И каква е целта?
Той се подпря с лакти върху оградата.
— Катса се пита дали е възможно да се изработят криле, с които човекът да полети.
— Как така да полети? — разсърди се изведнъж Битърблу.
— Знаеш какво имам предвид.
— Насърчаваш я да вярва в невъзможното.
— Не се съмнявам, че е възможно.
— И каква ще е ползата?
По повдигна вежди.
— Ползата е самият полет, братовчедке. Не бой се, никой няма да изисква от кралицата да лети.
— Не, естествено. На мен ще се падне честта да уредя погребенията.
Едва забележима усмивка озари лицето на По.
— Твой ред е. Какво ми носиш? — попита той.
— Искам да ти прочета имената в списъка. — Битърблу тръсна листа с една ръка, за да го разгъне. — Уведоми ме непременно, ако разбереш нещо за тях.
— Слушам — кимна той.
— Лорд Станпост. Живее на два дни езда южно от столицата ми. Отвлякъл е от града си повече момичета от всеки друг — започна Битърблу. — На второ място е лейди Худ, но не е сред живите. В Централен Монсий хора са измирали от глад в град, управляван от лорд Маркам, който ги облагал с непосилни данъци. Изредени са още неколцина благородници — Битърблу прочете имената им, — половината обаче са мъртви, По, и за никого не знам нищо, ако не броим безполезните статистики на съветниците ми.
— И аз чувам за пръв път имената им, но ще поразпитам, щом намеря време. Кой друг е запознат със списъка?
— Капитан Смит от монсийската стража. Поръчах му да потърси връзка между Ранмуд и хората от списъка и да проучи дали Ранмуд е организирал убийството на Айвън или само е набедил Саф.
— Айвън?
— Инженерът, за чието убийство Ранмуд се опита да натопи Саф. Показах списъка и на шпионите си, за да проверя дали информацията им ще потвърди разкритията на Смит.