— Не, вас чисто и просто ви разиграва някакъв отвъдокеански мръсник! — Бузите на Гуринович се люшкаха. — Тамошните плутократи половин век вече как посягат към нашите пазари, а за това всички средства са позволени!
— Добре де, а какво общо има ледът? — попита Маленков.
— Общото е там, драги, че тамошните чифути са по-умни от нашите! Вижте сега — Гуринович махна с вилицата си към ледения конус, — този гад там държи в скута си куфарче. А какво има в куфарчето? Полици и разни други документи! Това е царският дълг, господа! С процентите към тази две хиляди и не знам коя си година, с печатите му и подписите му знаете ли какво ще стане? Ами че те дават мило и драго да продължим договора по плана „Маршал“! И тия документи са като асо пика от бъдещето и като примка на врата ни в настоящето — примката на Чичо Сам! Не разбирате ли?! Нищо, ще разберете! Когато пуделчетата ви захрускат кубински захарчета вместо моите — всичко ще разберете! Всички ще заподскачаме тогава — ама „янки дудъл“ ще ни свирят! И не рубли — долари ще тикаме в сутиените на курвите! — И ядосано удари с юмрук по масата.
— Другарят Гуринович малко поизбързва — усмихна се Молотов. — Съдържанието на това куфарче наистина е интересна, но безперспективна тема за дискусии.
— Че защо? — нацупи се Гуринович.
— Защото ще го отворим след пет часа. — Берия избърса пълните си чувствени устни с дантелена салфетка. — Така че не си струва да се тормозим преждевременно.
— И все пак имам големи съмнения, другари — обади се Шостакович и погледна Сталин. — Кой може да ни гарантира, че тази пратка наистина е от бъдещето? А не от ЦРУ?
— Мен ли питате? — позасмя се Сталин. — Тук имаме двама академици.
— Трима! — засмя се и Герасимов, вдигна водката си и се чукна с носа си.
— Живописта не е точна наука, другарю Герасимов — парира Сталин. — Което значи, че днес не сте академик. Другарю Ландау, разсейте съмненията.
— Господа! — Къдравият кръглолик Ландау стана и бързо-бързо досдъвка мезето си. — Този конус ни е изпратен от 2068 година. И това е научно доказан факт.
— И как точно е доказан, ако позволите да попитам? — каза княз Василий, докато слагаше цигара в седефеното си цигаре.
— Само без формули, ако обичате! — обади се и Гуринович.
— Корпусът на транспортируемата част на машината на времето на сибирските зороастрийци е изсечен от гранит. При транспортирането през мекото време той става на прах. Частици от този гранитен прах са открити върху повърхността на леда. Проверихме възрастта им чрез метода на изотопите. Оказа се, че този гранит няма възраст. Което просто не може да бъде. Гранитът съществува от стотици милиони години.
Над масата увисна пауза.
— Но гранитът, от който са изсичали конуса тези les misйrables зороастрийци, все пак трябва да има възраст, нали? — попита княз Василий.
— Да, в бъдещето несъмнено е имал. — Ландау се усмихна като щастливо дете. — Но при преминаването през мекото време лептоните на антиатомите анихилират свободните електрони в молекулите на гранита, при което се образуват антинеутрони, които точно за 896 секунди успяват да се разпаднат на антипротони и позитрони. Позитроните временно деформират полетата на изходните електрони, като завъртат спина им на 180 градуса и съответно изотопите в късовете споменат гранит престават да се разпадат. А антипротоните са в процес на обратна бета-конверсия и поглъщат енергия, при което замразяват въздушните пари. Всичко е съвсем просто.
— Нищо не разбирам — сърдито измуча Гуринович, отчупи края на един кравай, топна го във водката си, после в хрян и го лапна.
— А кога успяхте да проверите праха за изотопи? — попита княз Василий. — Сега ли? Тази вечер?
— Другарят Ландау извърши проверката още през 37-а година — поясни Молотов. — Когато земеебците ни пратиха втория конус.
— За което врагът на народа Ежов го прати за две години в лагерите — добави Микоян и апетитно захруска една лещарка, пълнена с гъши пастет.
— Другарят Сахаров обаче има друга обосновка — намеси се Берия.
— Интересно. — Сталин се обърна към Сахаров, който пиеше квас от сребърен кърчаг.
Широкоплещестият снажен Сахаров стана и с привично движение на голямата си смугла ръка приглади подкастрената си рижа еспаньолка.
— По този въпрос ние с Лев Давидович имаме някои принципни разногласия. Ще се постарая да обясня нещата по-просто. В съвременната релативистка физика има три концепции за мекото време: на Ландау, на Хайзенберг — и двете след феномен-37 и днешните събития вече не издържат никаква критика, и третата, моята. Концепцията на Ландау се основава на твърдението, че мекото време е подвижна лакуна в строго структурирания времеви поток. По-просто казано, че прилича на подводно течение в река: докато човек плува на повърхността, той се движи заедно с реката, но щом се гмурне, започва да се носи срещу течението. Достъпно ли обяснявам, другари?