— Казах… да ми го донесеш. Веднага.
Успя да спечели след още няколко секунди борба. Спечели, защото така трябваше да стане.
Сестрата се опита да спре краката си да тръгнат напред, но те продължиха, сякаш всеки момент щяха да се откъснат от коленете и да продължат без тялото ѝ. Гласът му въздействаше на сетивата ѝ и я притегляше като магнит.
— Точно така. Хайде, донеси го тук. Добро момиче — похвали я Халанд, когато стигна на няколко крачки от него. Зад нея Арти Уиско се беше свил до вратата.
Създанието, което се представяше за Дойл Халанд, се протегна бавно, за да вземе светещия стъклен пръстен. Ръката му спря на сантиметри от него. Скъпоценните камъни запулсираха бързо. То килна глава на една страна. Подобно нещо не биваше да съществува. Щеше да се почувства много по-добре, когато го стъпчеше под обувката си.
Сграбчи го от пръстите ѝ.
— Благодаря ти — изрече шепнешком Халанд.
Стъкленият пръстен се промени.
Случи се много бързо: цветовете на дъгата избледняха и станаха тъмни и грозни — кафяви като блатна тиня, сиви като гной и черни като въглени. Пръстенът престана да пулсира. Беше като мъртъв в ръката му.
— Мамка му! — Той се изуми и обърка едновременно, а едното от сивите му очи стана бледосиньо.
Сестрата примига и усети ледени пръсти по гърба си. Кръвта в краката ѝ отново се раздвижи. Сърцето ѝ работеше като двигател на автомобил, който се опитваше да поддържа ритъма след прекарана на студа нощ.
Вниманието на създанието беше насочено към черния пръстен. Клошарката осъзна, че разполага само с една-две секунди, за да си спаси живота.
Стегна крака и замахна с кожената чанта към черепа на Халанд. Той дръпна рязко глава, стисна устни в гримаса и се опита да се отдръпне на една страна, но чантата „Гучи“, която беше пълна с консерви и замразени полуфабрикати, го удари с всичката сила, която Сестрата беше вложила в удара си. Очакваше врагът ѝ да го поеме като каменен зид и да изреве като адски огън, но се изненада, че онзи само изсумтя и залитна назад към стената, сякаш костите му бяха направени от картон.
Свободната ръка на клошарката се стрелна напред и сграбчи пръстена. В един момент двамата го държаха в ръцете си. Нещо подобно на електрически ток мина през ръката ѝ и тя получи видение за лице със стотици носове, усти и примигващи очи във всякакви форми и цветове. Вероятно това беше истинското лице на създанието, лице, съставено от безброй маски и промени, трикове и хамелеонско зло.
Половината от пръстена избухна в светлина, която беше по-ярка отпреди. Другата половина, която беше в хватката на Халанд, остана черна и студена.
Сестрата изтръгна стъкления предмет от ръката му и останалата му част разцъфна в буен огън. Създанието, което се представяше за Дойл Халанд, присви очи срещу сиянието и прикри с длан лицето си, за да се предпази от него. Сърцебиенето на клошарката караше пръстена да пулсира безумно. Врагът пред нея се отдръпна от тази огнена светлина, сякаш беше изумен от неговата и нейната сила. Тя видя в очите му нещо, което приличаше на страх.
За съжаление, този страх се задържа само за миг… защото изведнъж очите му бяха засмукани от плътта и цялото му лице започна да се променя. Носът се разтопи, а устата се премести. Едно черно око се отвори в средата на челото му, а друго зелено примига на бузата му. На върха на брадичката му се раззина акулска уста, която разкри в кухината си малки жълти зъби.
— Хайдедакупонясвамеееее, кучко! — излая устата и металното острие проблесна на светлината, когато го вдигна над главата си, за да нанесе удар.
Камата полетя със страшна сила.
Чантата на Сестрата ѝ послужи като щит. Острието се заби в нея, но не успя да прониже порцията замразена пуйка. Създанието посегна към врата ѝ с другата си ръка. Онова, което клошарката направи, го беше научила от уличните боеве, от онези мръсни и нечестни сбрания: тя го удари в лицето със стъкления пръстен и заби единия от шиповете му в черното око в средата на челото му.
От зяпналата уста се надигна писък, сякаш някой дереше жива котка. Създанието, което се представяше за Дойл Халанд, разтресе силно глава и стъкленият шип се отчупи. Все още изпълнен със светлина и забит в окото на изрода, той заприлича на копието на Одисей, което беше ослепило циклопа. Създанието размаха безумно камата, а другото му око се въртеше в плътта.
— Бягай! — изкрещя Сестрата на Арти Уиско, след което самата тя се обърна и побягна.