То не знаеше как се бъркат карти и поклати глава.
— Е, в такъв случай просто ги размеси. Размеси ги хубавичко, много хубавичко, и докато го правиш, се замисли сериозно къде си била, коя си и къде искаш да отидеш.
Суон изпълни нареждането и картите се плъзнаха навсякъде. Лицата им бяха притиснати в масата и се виждаха единствено златните им гърбове. Тя се съсредоточи върху нещата, които ѝ каза Леона, и се замисли сериозно, доколкото това ѝ беше възможно, тъй като вятърът навън продължаваше да я разсейва. Най-накрая старата жена каза:
— Така е добре, дете. А сега ги събери отново в тесте, с лицето надолу. След това го раздели на три купчини и ги сложи от лявата си страна.
Суон изпълни инструкциите. Леона посегна с ръка, която изглеждаше грациозна на слабата оранжева светлина, взе купчините и отново ги събра в тесте.
— Сега ще започнем историята. — Старата жена постави първата карта с лицето нагоре направо върху „Паж Жезли“. — Това те покрива. — На картата беше нарисувано голямо златно колело с фигури на мъже и жени като спици в него, някои от тях бяха с весели изражения в горната му част, а другите под него притискаха ръце в лицата си от отчаяние. — „Колелото на съдбата“ — то винаги се върти, носи промяна и разгръща Съдбата. Това е средата, в която се намираш. Може би нещата около теб се движат и обръщат, макар все още да не го знаеш.
Следващата карта беше сложена до „Колелото на съдбата“.
— Това ти е на пътя — обясни Леона — и представлява силите, които са срещу теб. — Тя присви очи. — О, божичко. — Картата беше в рамка от абанос и сребро. Нарисуваната на нея фигура беше почти изцяло в черна пелерина и качулка освен бялото, подобно на маска ухилено лице. Очите ѝ бяха сребърни… но в челото ѝ имаше трето алено око. В горната част на картата беше написано с красиви и вити букви…
— „Дяволът“ — прочете Леона. — Разрушението е отприщено. Както и невероятната жестокост. Трябва да си нащрек и да се пазиш, дете.
Преди Суон да успее да поиска повече информация за тази карта, която я накара да потрепери, старата жена сложи следващата върху другите две.
— Това е на главата ти и показва за какво копнееш. „Асо чаши“ — мир, красота, копнеж за разбирателство.
— Това не съм аз! — заяви засрамено Суон.
— Може би още не. Но един ден. — Следващата карта беше сложена под отвратителния Дявол. — Това е под теб и показва какво си преживяла, за да стигнеш дотук. — На картата беше нарисувано брилянтножълто слънце, но беше обърната с главата надолу. — Слънцето означава самота, несигурност… загуба на някого. Може би загуба на част от теб. Краят на невинността. — Леона ѝ хвърли бърз поглед и отново заби глава в картите си. Следващата карта, петата поред от разбърканото тесте, беше сложена вляво от „Дяволът“. — Това е зад теб, влияние, което си загърбила. — Изображението беше на стареца, който държеше фенера със звездата в него, но той също беше обърнат с главата надолу. — „Отшелникът“. Когато е обърнат с главата надолу, означава затваряне в себе си, скриване, забравяне на отговорностите. Всички тези неща са отминали. Сега се разкриваш пред света — за добро или за лошо.
Шестата карта беше сложена вдясно от „Дяволът“.
— Това е пред теб и показва какво ти предстои.
Леона разгледа картата с искрен интерес. На нея беше изобразен младеж в пурпурна броня, който беше вдигнал меч, докато зад гърба му гореше замък.
— „Паж Мечове“ — обясни старата жена. — Младо момиче или момче, което копнее за власт. Живее заради нея, нуждае се от нея, както се нуждае от храна и вода. „Дяволът“ също гледа в тази посока. Може би съществува някаква връзка между тях. Както и да е, вероятно това е някой, срещу когото ще се изправиш — някой наистина коварен… и много опасен.
Преди гадателката да успее да обърне следващата карта, по коридора долетя един глас:
— Леона! Леона! — Дейви се разкашля неудържимо и едва не се задави. Старата жена веднага избута картите настрани и бързо излезе от стаята.
Суон стана. „Дяволът“ — мъж с алено око — като че ли се взираше право в нея и ръцете ѝ настръхнаха. Тестето, което Леона беше бутнала настрани, стоеше само на няколко сантиметра от ръката ѝ и най-горната карта я зовеше да я погледне.
Детето посегна към нея. Спря се.
„Само ще надникна. Едно бързо надникване“, каза си то.
Вдигна най-горната карта и я погледна.