— Колкото се може по-далеч оттук! Бях пълна глупачка, че дойдох да живея при теб! Ставай, скъпа. Облечи се. Искам да се махнем колкото се може по-скоро.
— При Рик Доусън ли ще се върнеш? Аха, давай! Той вече те изрита веднъж и аз те прибрах! Върви да те изрита още веднъж!
Жената се обърна към него и му отвърна с леден глас:
— Махни се от пътя ми или Бог ми е свидетел, ще те убия.
Погледът на Томи беше мрачен и заплашителен. Той отново отпи от бутилката, облиза устни и се засмя.
— Разбира се! — Отстъпи назад и направи престорен жест с ръка. — Заповядай! Щом се смяташ за шибана кралица, заповядай!
Жената се обърна към дъщеря си с умолителен поглед да побърза и излезе покрай Томи от стаята.
Суон стана от леглото, облечена в своята нощница за деветгодишни момиченца от Щатския университет на Уичита, и отиде до прозореца, за да надникне навън. Лампите в караваната на госпожа Йегър светеха и детето предположи, че шумът я е събудил. Суон погледна нагоре и зяпна от изумление.
Небето беше пълно с вълни от движещи се, премигващи звезди. В мрака над парка за каравани се въртяха колела от светлина и следи от жълт огън се издигаха зигзагообразно нагоре в мъглата, която скриваше луната. Хиляди светулки летяха горе като движещи се галактики. Сигналите им образуваха вериги от светлина, които се простираха от запад на изток, докъдето стигаше погледът на Суон. Някъде в парка за каравани се разлая куче; лаят беше подхванат от второ, от трето, а след това и от други, намиращи се около магистрала 15. В още каравани светнаха лампи и от тях започнаха да излизат хора, за да видят какво става.
— Боже, к’ва врява само! — Томи продължаваше да стои на прага на вратата. — Млъквай, мамка ти! — изкрещя той и довърши бирата си на една голяма гневна глътка. Погледна Суон със злобен и замъглен поглед. — Ще се радвам да се отърва от теб, хлапе. Погледни тая проклета стая с всичките китки и лайна! Господи! Т’ва е каравана, а не парник! — Томи срита една саксия с мушкато и детето потръпна, но въпреки това не показа слабост, а остана с високо вдигната брадичка и го зачака да се махне. — Искаш ли да знаеш каква е майка ти, хлапе? — попита я заваляно мъжът. — Искаш ли да ти разкажа за онзи бар, в който танцува по масите и дава на мъжете да ѝ пипат циците?
— Млъкни, копеле! — изкрещя жената и Томи се обърна точно навреме, за да не ѝ позволи да го удари по ръката. Блъсна я.
— Аха, давай, Дарлийн! Покажи на хлапето от какво си направена! Разкажи ѝ за мъжете, с които си била и… о, верно, сподели ѝ за баща ѝ! Кажи ѝ, че си била толкова надрусана с ЛСД, ангелски прах и Бог знае какво още, че дори не помниш името на шибаняка!
Лицето на Дарлийн Прескот се изкриви от гняв. Преди години беше красива жена, с хубави скули и тъмносини очи, които изпращаха сексуални послания към безброй мъже, но сега беше изморена и отпусната, с дълбоки бръчки по челото и около устата си. Беше едва на тридесет и две, но изглеждаше поне с пет години по-възрастна; беше навлякла тесни сини дънки и жълта краварска блуза с пайети на раменете. Извърна се от Томи и отиде в „голямата спалня“ на караваната, като по пътя си тропаше здраво с краварските си ботуши от алигатор.
— Хей — обади се ухилен Томи, — гледай да не си счупиш краката от бързане!
Суон започна да вади дрехите си от чекмеджетата на дрешника. Майка ѝ се появи с натъпкан с безвкусни парцалки и ботуши куфар и натъпка в него колкото се може повече от нещата на дъщеря си.
— Тръгваме. Веднага! — каза Дарлийн на детето. — Хайде.
Суон се спря и огледа пълната си с цветя и растения стая. „Не! — помисли си тя. — Не мога да изоставя цветята си! И градината! Кой ще полива градината ми?“
Майка ѝ се наведе над куфара, затвори го и го закопча. Сграбчи ръката на дъщеря си и се обърна да си върви.
Детето успя да си вземе единствено куклата на Бисквитеното чудовище, преди да бъде извлечено от стаята.
Томи ги последва с нова бира в ръка.
— Добре, върви! До утре вечерта ще си се върнала, Дарлийн! Само почакай и ще видиш!
— Ще почакам — отговори жената и блъсна комарника на вратата. В горещата нощ отвън се носеше лаят на кучета. Небето беше пълно със знамена от светлина. Дарлийн ги погледна, но нито за миг не се спря в устрема си към яркочервеното „Камаро“, паркирано зад якия пикап „Шевролет“ на Томи. Жената метна куфара на задната седалка и се намести зад волана, докато Суон, все още облечена с нощницата си, седна на седалката до нея. — Копеле — излая Дарлийн, докато вкарваше ключа в запалването. — Ще ти покажа, задник такъв.