— Сделка? Каква сделка?
— Бизнес предложение. Не знам подробности. Ще се наложи сам да ги научиш.
— Не се налага да правя нищо — отвърна Роланд. — А и каквото и да е, може да почака до утре.
— Господин Кемпка — изрече с настоятелен глас Лори — иска да прави бизнес точно сега. Няма значение дали Маклин ще е там. Господин Кемпка иска да прави бизнес с теб. Смята, че разполагаш с една умна глава на раменете си. Идваш ли, или не?
— Не.
Лори сви рамене.
— Добре, в такъв случай ще му кажа, че не си заинтересован. — Мъжагата тръгна да излиза от тентата, но се спря. — А, да, каза ми да ти дам това. — Хвърли кутия с шоколадови десерти „Хърши“ в краката на Роланд. — Разполага с много такива в караваната си.
— Господи! — Шийла стрелна ръка в кутията и извади няколко десерта. — Човече, мина много време, откакто ядох такова!
— Ще му предам какво каза — заяви Лори и отново тръгна да си ходи.
— Почакай малко! — избълва Роланд. — За каква сделка точно иска да разговаряме?
— Както вече казах, ще се наложи сам да разбереш.
Момчето се поколеба, но реши, че каквото и да е, няма да боли.
— Не отивам никъде без пистолета си — заяви то.
— Разбира се, защо не?
Роланд излезе от спалния си чувал и стана. Шийла, която вече довършваше един от шоколадовите десерти, каза:
— Хей, я почакайте! Ами аз?
— Господин Кемпка иска само момчето.
— Целуни ме отзад! Няма да остана тук сама!
Лори свали ремъка на пушката от рамото си и ѝ я подаде.
— Ето. И гледай случайно да не си отнесеш главата.
Шийла взе оръжието и прекалено късно осъзна, че това е същото оръжие, с което мъжагата беше убил бебето. Въпреки това не смееше да остане сама и без защита тук. Отново погледна кутията с шоколадови десерти, а Роланд последва Джъд Лори до караваната, измежду лентите на чиито спуснати щори се процеждаше жълта светлина от газени лампи.
Застанал на брега на езерото, Маклин свали черния си балтон и мръсната, изцапана с кръв тениска, която носеше. След това се зае с развиването на бинта от чукана на китката си, а Войника сянка го наблюдаваше мълчаливо. Когато приключи, остави превръзката да падне. Раната не беше красива гледка и Войника сянка подсвирна от видяното.
— Дисциплина и контрол, господинчо — каза той. — Тези две неща правят един мъж такъв.
Това бяха точните думи на бащата на Маклин. Докато растеше, постоянно му бяха набивани в главата и се бяха превърнали в негово житейско мото. Сега, за да се насили да влезе в тази солена вода и да направи каквото трябваше да се направи, се налагаше да използва всяка частица дисциплина и контрол, които можеше да намери в себе си.
Войника сянка занарежда с напевен глас:
— Раз, два, три, четири, раз, два, три, четири! Размърдай се, господинчо!
— О, Господи — изпъшка Маклин. За няколко секунди постоя със затворени очи. Цялото му тяло се тресеше от студения вятър и собствения му страх. Накрая взе ножа, запасан на кръста му, и тръгна към подиграващата му се вода.
— Сядай, Роланд — каза Дебелака, когато Лори ескортира момчето до караваната. Един стол беше разгънат от другата страна на масата, на която седеше Кемпка. — Затвори вратата.
Лори се подчини и Роланд седна. Ръката му все още държеше пистолета, който беше отпуснал в скута си.
Лицето на Дебелака се набръчка в усмивка.
— Искаш ли нещо за пиене? Пепси? Кола? Севънъп? Какво ще кажеш за нещо по-силно? — Той се разсмя със своя писклив женствен глас и многото му гуши се разтресоха. — Пълнолетен си, нали?
— Ще пия едно пепси.
— Ах. Добре. Джъд, ще ни донесеш ли две пепсита, ако обичаш?
Лори стана и отиде в другата стая, която според Роланд беше кухнята.
— За какво ме извика? — попита момчето.
— Искам да сключим сделка. Имам бизнес предложение за теб. — Кемпка се облегна назад и столът му запука и заскърца като фойерверки. Беше облечен в спортна тениска с отворена яка, която разкриваше редките кафяви косми на гърдите му, а коремът му се беше отпуснал над талията на лимоненозелените му полиестерни панталони. Косата му беше сресана и гелосана, а вътрешността на караваната миришеше на евтин сладникав одеколон. — Струва ми се, че си много интелигентно момче, Роланд. По-скоро интелигентен млад мъж. — Той се ухили. — Веднага мога да видя, че си много интелигентен. И в теб има пламък. О, да! Харесвам млади мъже с пламък в тях. — Погледна пистолета, който момчето държеше. — Можеш да прибереш това, да знаеш. Искам да бъда твой приятел.