— Да, сър. — Роланд усети свещената брадва да натиска корема му. Той бавно премести ръка под тялото си.
— Маклин знае, че няма никакъв начин да се стигне до резервния склад, нали? Затова те е изпратил тук да събереш остатъците, преди някой друг да ви е изпреварил! Малко копеленце! — Шор сграбчи момчето за яката и го разтресе. Това помогна на Роланд да плъзне ръката си по-близо до свещената брадва.
— Полковникът иска да трупа всичко — каза момчето. „Спечели време“, помисли си то. — Иска да събере всички заедно, да разпредели храната на дажби и да…
— Ти си лъжец! Иска всичко за себе си!
— Не! Все още има шанс да стигнем до резервния склад.
— Глупости! — изрева сержантът и лудостта се усети в гласа му. — Чух, че останалата част от първо ниво се е срутила! Знам, че хората са мъртви! Той иска да избие всички ни, за да получи храната!
— Довърши го, Шор — настоя другият мъж. — Отнеси му топките.
— Все още не, все още не. Искам да разбера къде е Маклин! Къде се крие и с колко оръжия разполага?
Пръстите на Роланд почти бяха стигнали до острието. По-близо… по-близо.
— Той има… Той има много оръжия. Има пистолет. И още един автомат. — По-близо и още по-близо. — Разполага с цял арсенал там.
— Там? Къде е това там?
— В… една от стаите. Надолу по коридора. — Почти я достигна!
— Каква стая, малко лайно? — Шор отново го сграбчи, разтресе го гневно и Роланд се възползва от момента; извади свещената брадва от панталона си и легна върху нея, като я хвана хубаво и здраво за дръжката. Когато решеше да действа, трябваше да е много бърз и ако другите двама мъже имаха оръжия, беше свършен.
„Плачи!“, заповяда си момчето и се насили да изхлипа.
— Моля ви… Моля ви не ме наранявайте! Не виждам без очилата си! — Захленчи и се затресе. — Не ме наранявайте! — Издаде давещ се звук, сякаш беше на път да повърне… и усети как дулото на инграма се отмества от черепа му.
— Малък лайнар! Малък страхлив лайнар! Хайде! Застани като мъж! — Сержантът сграбчи ръката му и се опита да го изправи на крака.
Сега, помисли си Роланд… Беше много спокоен и твърдо решен да действа. Кралския рицар не се страхуваше от смъртта.
Позволи на мъжа да използва силата си, за да го изправи, след което се стрелна като пружина, изви се и замахна със свещената брадва, върху чието острие все още личеше засъхналата кръв на Краля.
Лъчът на фенерчето проблесна върху секирата. Острието потъна в лявата буза на Шор, сякаш отрязваше парче от пуйка за Деня на благодарността. За секунда сержантът беше прекалено шокиран, за да действа, но после кръвта изригна от раната и пръстът му неволно дръпна спусъка. Автоматът произведе няколко изстрела, чиито куршуми изсвистяха покрай главата на Роланд. Шор залитна назад с половин лице, което беше обелено до кокал. Момчето го нападна и засече с брадвата дивашки, преди мъжът отново да успее да насочи оръжието си.
Единият от другите двама сграбчи рамото на Роланд, но той бързо се измъкна и скъса останалата все още здрава част от ризата си. Нанесе нов удар на Шор и уцели месестата част от ръката, която държеше инграма. Сержантът се спъна в едно мъртво тяло и автоматът издрънча върху камъните в краката на момчето.
Роланд го взе с едно плавно движение. Лицето му се беше изкривило в дивашка гримаса. Той се нахвърли на мъжа, който държеше фенерчето. Събра крака в позиция за стрелба, онази, на която полковникът го беше научил, прицели се и дръпна спусъка.
Оръжието запя като шевна машина, но откатът го блъсна назад в останките и го събори по задник. Докато падаше, забеляза, че фенерчето експлодира в ръката на мъжа. Разнесе се сумтене, последвано от пронизителен болезнен писък. Някой изхленчи и задраска по пода. Роланд стреля в тъмното. Червените траектории на куршумите рикошираха в стените. Последва нов писък, съпроводен от отчупване на камъни. Писъкът постепенно заглъхна и момчето си помисли, че единият от мъжете е стъпил в дупка в пода и е паднал в нея. Обсипа столовата с куршуми, след което спря да стреля, защото осъзна, че отново е сам.
Заслуша се. Сърцето му направо препускаше в гърдите. Сладкият аромат от използвано оръжие изпълваше въздуха.