Нервите на Мечо Уорнър не издържаха.
— Махай се! Остави ни на мира!
„О, мамка му — помисли си Маклин. — Сега вече разбраха, че са ни спипали!“
Последва дълга тишина, след което се чу:
— Имам гладни хора, които трябва да нахраня, полковник, сър. Знаем, че разполагате с цял чувал с храна там. Не е честно всичката да е само за вас, нали? — Шор не получи отговор и промененият му глас избухна: — Дай ни храната, копеле!
Нещо стисна Маклин за рамото. Приличаше на студена и твърда ноктеста ръка, която се заби в кожата му.
— Повече усти, по-малко храна — прошепна Войника сянка. — Знаеш какво е да си гладен, нали? Спомняш си ямата в Нам? Помниш ли какво направи, за да получиш онези оризови питки, господинчо?
Маклин кимна. Помнеше. О, да, добре помнеше. Пределно ясно му беше, че щеше да умре, ако не получеше повече от една четвърт от малката оризова питка всеки път, в който войниците хвърляха една долу. Осъзнаваше, че другите — Макгий, Рагсдейл и Мисисипи — също вече виждаха надписите върху надгробните си плочи. Човек имаше особен поглед в очите, когато беше притиснат до стената и лишен от своята човечност. Цялото му лице се беше променило, сякаш беше маска, която се беше счупила, за да покаже истинската мутра на звяра под нея.
И когато Маклин беше решил какво да направи, Войника сянка му каза как да го направи.
Рагсдейл беше най-слабият. Беше лесно да му натисне лицето в калта, докато другите спяха.
Но една трета от оризовата питка, не беше достатъчна, напомни му Войника сянка. Маклин удуши Макгий и останаха само двама.
Мисисипи беше най-труден за убиване. Все още беше силен и успяваше да отблъсква опитите му. Но Маклин продължи да опитва, като го нападаше, докато Мисисипи се опитваше да заспи, и накрая онзи изгуби разсъдъка си, клекна в ъгъла и започна да призовава Исус като някакво истерично дете. Тогава беше съвсем лесно да сграбчи брадичката му и да извие главата му силно назад.
След това цялата оризова питка беше само за него и Войника сянка му каза, че се е справил много, много добре.
— Чувате ли ме, полковник, сър? — провикна се подигравателно Шор зад барикадата. — Просто ни дайте храната и ще се махнем!
— Глупости — отвърна Маклин. Нямаше смисъл повече да се крият. — Разполагаме с оръжия, Шор. — Отчаяно се надяваше сержантът да повярва, че имат повече от един автомат, няколко метални лоста, сатър и шепа остри камъни. — Отдръпнете се!
— Ние също си донесохме някои играчки. Не мисля, че ви се иска да разберете какви.
— Блъфираш.
— Дали? Е, сър, нека ви кажа нещо: намерих начин да стигна до гаража. Не е останало много. Почти всичко е разрушено и не е възможно човек да се добере до люка. Но намерих каквото ми е необходимо, полковник, сър, и хич не ми дреме колко оръжия имате там. А сега, ще ни дадете ли храната или ние да дойдем да си я вземем?
— Роланд — каза рязко Маклин, — приготви се за стрелба.
Момчето насочи инграма по посока на гласа на Шор.
— Каквото имаме, остава тук — настоя полковникът. — Намери си своя храна, точно както ние си намерихме наша.
— Няма повече! — изригна Шор. — Копеле такова, няма да ни убиеш, както уби всички останали в тази проклета…
— Огън — заповяда Маклин.
Роланд дръпна спусъка, без да се замисли.
Автоматът подскочи в ръцете му, а куршумите оставиха следи след себе си като алени комети. Те се врязаха в барикадата и в стената около вратата и започнаха да пукат и да свистят лудешки, докато рикошираха. На насечената светлина видяха как някакъв мъж — не беше Шор — се опита да се покатери през пространството между купчината натрупани боклуци и горната част на вратата. Той тръгна да слиза, когато Роланд откри стрелба, но внезапно изпищя и се спъна в стъклата и металните въжета, които момчето беше пръснало. Куршумите го уцелиха и мъжът се сгърчи и се оплете още повече. Спря да пищи. Появиха се ръце, сграбчиха тялото и го издърпаха назад в коридора.
Роланд отпусна спусъка. Джобовете му бяха натъпкани с пълнители. Полковникът го научи как да ги сменя бързо. Шумът от автоматична стрелба заглъхна. Мародерите също мълчаха.
— Тръгнаха си! — провикна се Уорнър. — Накарахме ги да избягат!
— Млъквай! — предупреди го Маклин. Видя някакъв проблясък в коридора — вероятно запалена клечка кибрит. В следващия миг над барикадата прелетя нещо запалено. То се приземи и се разнесе звук от чупене на стъкло. Маклин помириса бензина секунда преди коктейлът „Молотов“ да избухне. Във физкултурния салон се разля огнен лист.