— Въпреки това искам да знам. Такава ли сте? Мама казваше, че всеки, който вижда други измерения или бъдещето, е лош, защото тези неща идвали от Сатаната.
— Наистина ли е казвала това? Е, не знам дали мога да се нарека вещица, или не. Може и да съм някое от тези неща. Но определено ще съм първата, която ще ти признае, че не всичко, което съм предвидила, се е случило. В интерес на истината имам много нисък процент на познаваемост за гадателка. Смятам, че животът е като един от онези големи пъзели, които трябва да наредиш, а не знаеш как да го направиш — просто се налага да нареждаш част по част, опитваш се да слагаш грешни части, където не им е мястото, и се изморяваш толкова много, че ти иде да наведеш глава и да заплачеш. — Леона сви рамене. — Не казвам, че пъзелът вече е нареден, но може би имам дарбата да виждам коя е следващата част, която ще пасне. Не през цялото време, трябва да отбележа. Само понякога, когато тази следваща част наистина е много важна. Предполагам, че Сатаната би искал да разпръсне тези части, да ги изгори и да ги унищожи. Не мисля, че Рогатия би се зарадвал да види пъзела подреден, чист и красив, а ти?
— Не — съгласи се Суон. — Не мисля.
— Искам да ти покажа нещо, дете… ако нямаш нищо против. Момиченцето кимна.
Леона взе една от газените лампи и направи знак на Суон да я последва. Минаха по коридора, покрай затворената врата на стаята, в която спеше Дейви, и стигнаха до друга врата в края. Старата жена я отвори и я пусна в малка стая с ламперия от чам, пълна с рафтове с книги, с квадратна маса за карти и четири стола в средата на помещението. Върху масата беше оставена дъска „Уиджа“, а под нея, на дървения под, беше нарисувана многоцветна звезда с пет лъча.
— Какво е това? — попита детето и посочи към фигурата, която газената лампа ѝ разкри.
— Нарича се пентаграма. Това е магически знак, който се използва за призоваването на добри и благотворни духове.
— Духове? Имате предвид призраци?
— Не, просто добри усещания и емоции. Не съм напълно сигурна. Видях този модел в една реклама в списание „Фейт“ и го поръчах оттам, но за съжаление, няма много подробна информация. — Леона остави лампата на масата. — Както и да е, това е гадателската ми стая. Водя… водех клиентите си тук, за да им гадая на кристална топка или на дъска „Уиджа“. Предполагам, че също така мога да я нарека мой офис.
— Имате предвид, че изкарвате пари от това?
— Разбира се! Защо не? Това си е честен начин човек да си вади прехраната. Освен това всички искат да научат повече за любимата си тема — а именно самите тях! — Старата жена се разсмя и зъбите ѝ заблестяха в сребро на светлината от газената лампа. — Погледни тук! — Тя посегна отстрани на единия от рафтовете и извади криво дърво, което приличаше на тънък клон от дърво, около метър дълъг, с две малки разклонения, които сочеха на две различни страни в горния му край. — Това е Ревльото — каза Леона. — Моят истински източник на пари.
На Суон ѝ приличаше на странна стара пръчка.
— Това нещо? Как?
— Някога чувала ли си за „батета“? Това е най-добрата батета, за която можеш да мечтаеш, дете! Старият Ревльо ще се изкриви и ще заплаче дори на локва вода на тридесет метра под солидна скала. Намерих го на една гаражна разпродажба през 1968 г. Ревльото е намерил петдесет кладенеца в този район. В това число и собствения ми в задния двор. Намира най-чистата вода, за която човек може да мечтае. О, обичам го този сополанко! — Леона дари пръчката със звучна целувка и я върна на мястото ѝ, след което светналите ѝ и лукави очи се насочиха към Суон. — Искаш ли да ти предскажа бъдещето?
— Не знам — отвърна разтревожено детето.
— Не ти ли се иска? Поне мъничко? О, имам предвид за развлечение… нищо повече.
Суон сви рамене. Все още не беше особено убедена.
— Ти привлече интереса ми, дете — каза Леона. — След онова, което Джош ми разказа за теб и за нещата, които сте преживели… Ще ми се да надникна към този твой голям пъзел. Не ти ли се иска?
Суон се зачуди дали Джош ѝ беше казал за заповедта на Поу-Поу и за поникналата на мястото, където спеше, трева. Със сигурност не го беше направил, помисли си тя. Не познаваха Леона Скелтън толкова добре, че да ѝ разкриват тайните си! Или, замисли се детето, ако жената наистина беше вещица — добра или лоша — вероятно вече някак си беше научила или поне предположила, че има нещо странно в историята на гиганта.
— Как ще го направите? — попита Суон. — С една от онези кристални топки ли? Или с тази дъска на масата?