— Това ти е на пътя — обясни Леона — и представлява силите, които са срещу теб. — Тя присви очи. — О, божичко. — Картата беше в рамка от абанос и сребро. Нарисуваната на нея фигура беше почти изцяло в черна пелерина и качулка освен бялото, подобно на маска ухилено лице. Очите ѝ бяха сребърни… но в челото ѝ имаше трето алено око. В горната част на картата беше написано с красиви и вити букви…
— „Дяволът“ — прочете Леона. — Разрушението е отприщено. Както и невероятната жестокост. Трябва да си нащрек и да се пазиш, дете.
Преди Суон да успее да поиска повече информация за тази карта, която я накара да потрепери, старата жена сложи следващата върху другите две.
— Това е на главата ти и показва за какво копнееш. „Асо чаши“ — мир, красота, копнеж за разбирателство.
— Това не съм аз! — заяви засрамено Суон.
— Може би още не. Но един ден. — Следващата карта беше сложена под отвратителния Дявол. — Това е под теб и показва какво си преживяла, за да стигнеш дотук. — На картата беше нарисувано брилянтножълто слънце, но беше обърната с главата надолу. — Слънцето означава самота, несигурност… загуба на някого. Може би загуба на част от теб. Краят на невинността. — Леона ѝ хвърли бърз поглед и отново заби глава в картите си. Следващата карта, петата поред от разбърканото тесте, беше сложена вляво от „Дяволът“. — Това е зад теб, влияние, което си загърбила. — Изображението беше на стареца, който държеше фенера със звездата в него, но той също беше обърнат с главата надолу. — „Отшелникът“. Когато е обърнат с главата надолу, означава затваряне в себе си, скриване, забравяне на отговорностите. Всички тези неща са отминали. Сега се разкриваш пред света — за добро или за лошо.
Шестата карта беше сложена вдясно от „Дяволът“.
— Това е пред теб и показва какво ти предстои.
Леона разгледа картата с искрен интерес. На нея беше изобразен младеж в пурпурна броня, който беше вдигнал меч, докато зад гърба му гореше замък.
— „Паж Мечове“ — обясни старата жена. — Младо момиче или момче, което копнее за власт. Живее заради нея, нуждае се от нея, както се нуждае от храна и вода. „Дяволът“ също гледа в тази посока. Може би съществува някаква връзка между тях. Както и да е, вероятно това е някой, срещу когото ще се изправиш — някой наистина коварен… и много опасен.
Преди гадателката да успее да обърне следващата карта, по коридора долетя един глас:
— Леона! Леона! — Дейви се разкашля неудържимо и едва не се задави. Старата жена веднага избута картите настрани и бързо излезе от стаята.
Суон стана. „Дяволът“ — мъж с алено око — като че ли се взираше право в нея и ръцете ѝ настръхнаха. Тестето, което Леона беше бутнала настрани, стоеше само на няколко сантиметра от ръката ѝ и най-горната карта я зовеше да я погледне.
Детето посегна към нея. Спря се.
„Само ще надникна. Едно бързо надникване“, каза си то.
Вдигна най-горната карта и я погледна.
На нея беше нарисувана красива жена във виолетова роба, над която грееше слънце. Около нея имаше поле с пшеница, водопад и цветя. В краката ѝ бяха полегнали лъв и агне. Но косата ѝ беше пламнала, както и очите, които бяха решителни и насочени в някакво далечно препятствие. Тя носеше сребърен щит, в чийто център беше изрисуван огън, а на главата си беше сложила корона, която блестеше с цветовете на хванати в капан звезди. Красивите букви в горната част на картата гласяха „ИМПЕРАТРИЦАТА“.
Суон задържа картата, докато всички подробности не се запечатаха в ума ѝ. Остави я и ѝ се прииска да види следващата карта в тестето. „Не!, предупреди се тя. — Стигна прекалено далеч!“ Можеше да почувства отвратителното алено око на „Дяволът“, което я приканваше да види още една карта.
Взе следващата. Обърна я.
Застина.
Скелет в броня, яхнал вдигнат на задните си крака кон от кости, с окървавена коса в ръцете си. Създанието косеше пшенично поле, но класовете пшеница бяха увити едни в други човешки тела, голи и гърчещи се в агония, покосени от неуморното острие. Небето беше окъпано в кървави нюанси и черни гарвани кръжаха над човешкото поле на страданието. Това беше най-ужасната картина, която Суон беше виждала някога, и нямаше нужда да чете надписа в горната част на картата, за да я разпознае.
— Какво правиш тук?
Гласът едва не я накара да подскочи на метър във въздуха. Суон се обърна и видя Джош на прага на вратата. Лицето му, с неговите сиви и бели петна и хванали коричка изгаряния, беше гротесково, но в този момент тя осъзна, че го обича… обичаше както лицето, така и мъжа, на когото принадлежеше. Гигантът огледа стаята и се намръщи.