Гигантът хвана дръжките на ръчната количка. Сега не му тежаха, но денят едва започваше. Неочаквано куфарът на Леона падна на пода.
— Почакайте! — каза тя и хукна към кухнята. Върна се с метлата, която беше използвала, за да замете пепелта и изгорелите въглени от пода към камината. — Така. — Остави метлата настрани. — Вече съм готова.
Излязоха от къщата и тръгнаха в северозападна посока през останките на Съливан.
Малкият териер със сива козина ги последва на разстояние от около тридесет метра, а късата му опашка беше вдигната, за да пази равновесие на вятъра.
37
Мракът ги завари малко преди фермата на Джаспин. Джош завърза газената лампа за предната част на ръчната количка с канап. Леона спираше на всеки половин час и полагаше глава в скута на Суон, а гигантът нежно масажираше краката ѝ. Сълзите, които старата жена изплакваше от болката в страдащите си от ревматизъм колене, си проправяха път през прахта на бузите ѝ. Въпреки всичко тя не се оплака, нито измрънка. След като си починеше няколко минути, отново ставаше на крака и тримата продължаваха по хълмистите пасища, които бяха изгорели и мазни от радиацията.
Лъчът на газената лампа освети една дъсчена ограда, която беше около метър и двадесет висока и наполовина издухана от вятъра.
— Мисля, че наближаваме къщата! — каза Леона.
Джош прехвърли на ръце ръчната количка от другата страна на оградата, след което стори същото със Суон и помогна на старата жена. Пред тях се простираше черна царевична нива, чиито заболели царевични стъбла бяха високи колкото гиганта и се вееха напред-назад като някакви странни водорасли на дъното на тинесто езеро. Бяха им необходими около десет минути, за да стигнат до другия край на нивата и лъчът на газената лампа освети една от стените на фермата, която някога беше бяла, а сега се мъдреше опръскана в кафяво и жълто като кожата на някакво влечуго.
— Това е мястото на Хоумър и Маги! — провикна се силно Леона, за да надвика вятъра.
Къщата беше тъмна и не се виждаше нито свещ, нито газена лампа. Нямаше следа от кола или пикап. Но нещо хлопаше силно и неритмично вдясно от тях, извън обсега на светлината. Джош отвърза лампата и тръгна по посока на звука. На около петнадесет метра зад къщата се намираше здрав на външен вид червен хамбар. Едната му врата беше отворена и вятърът я блъскаше в стената. Гигантът се върна при къщата и насочи светлината към предната врата. Тя беше широко отворена. Комарникът не беше заключен с резето и също се вееше на вятъра. Той се провикна на Суон и Леона да изчакат тук и влезе в тъмната къща.
Вече вътре, Джош попита дали има някой, макар да нямаше нужда да го прави. Помириса неприятната миризма на разложение и едва не повърна. Трябваше да почака малко, за да свикне. Наведе се над един декоративен месингов плювалник с мъртви маргаритки в него, докато не се увери, че няма да повърне. След това тръгна из къщата, като размахваше лампата насам-натам в търсене на телата.
Някъде навън в черната царевична нива, по която дойдоха, бясно се разлая куче. Суон знаеше, че териерът ги беше следил цял ден, като не се доближаваше на повече от пет-шест метра и изчезваше като стрела, когато се наведеше да го повика. „Кучето е намерило нещо — помисли си детето. — Или… нещо е намерило него.“
Лаят беше настоятелен — „Елате да видите на какво попаднах!“, това гласеше.
Суон остави раницата си и подпря Ревльото на ръчната количка. Направи две крачки към черното и люлеещо се пред очите ѝ поле.
— Дете! Джош каза да стоим тук! — напомни ѝ Леона.
— Всичко е наред — отговори тя и направи още три крачки.
— Суон! — предупреди я старата жена, когато осъзна накъде се е насочила. Тръгна след нея, но коленете ѝ бяха покосени от обездвижваща болка. — По-добре не ходи там!
Лаят на териера призоваваше детето и то навлезе в царевичната нива. Черните стъбла се затвориха зад него.
— Суон! — изкрещя Леона.
В къщата лъчът на лампата освети пред Джош малка трапезария. Бюфетът беше отворен и подът беше покрит с парчета от счупени съдове. Столовете бяха разбити в стената, а масата за хранене насечена. Миризмата на разложение беше по-силна. Светлината разкри надпис на стената: „ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА ПОЧИТАТ ЛОРД АЛВИН“.
„Написано е с кафява боя“, помисли си Джош. Не, не беше. Кръвта се беше стекла по стената и се беше събрала в засъхнало малко петно на пода.