Детето направи още шест крачки, когато чу нещо да се носи през полето към него. Лаят на кучето се усили и стана по-настоятелен. Застина, за да се огледа и ослуша. Сърцето му започна да бие по-бързо и веднага разбра, че каквото и да беше това нещо, то се движеше в неговата посока и приближаваше.
— Кой е там? — провикна се Суон. Газещият шум идваше право към нея. — Кой е там? — Вятърът отнесе гласа ѝ.
Видя нещо да я доближава през царевицата… нещо, което не беше човек, нещо огромно. Не можеше да различи фигурата му, или каквото беше там, но чу шумолене и се отдръпна назад. Сърцето ѝ биеше като чук и беше на път да изскочи от гърдите ѝ. Огромното и уродливо нещо щеше да я връхлети — движеше се все по-бързо и по-бързо, като газеше мъртвите и олюляващи се царевични стъбла. Само след няколко секунди щеше да я премаже. Искаше ѝ се да побегне, но краката ѝ като че ли бяха пуснали корени в земята, а и нямаше време, защото нещото беше съвсем близо и териерът се късаше да лае предупредително.
Чудовището прегази царевицата и надвисна над нея. Суон изкрещя, отлепи крака от земята и се олюля назад, назад, падна по дупе и остана седнала, докато краката на създанието затропаха към нея.
— Суон! — провикна се Джош, който бягаше през царевичните стъбла и насочваше светлината на лампата към онова, което искаше да я стъпче.
Замаяно от лъча, чудовището спря на място, вдигна се на задните си крака и издиша пара през разширените си ноздри.
Суон и Джош видяха какво представлява.
Кон.
Пъстър кон на черно-бели петна с изплашени очи и прекалено големи рунтави копита. Териерът лаеше упорито около него. Ездитното животно изцвили изплашено и няколко секунди танцува на задните си крака, докато накрая не се приземи на земята само на сантиметри от падналото в пръстта тяло на детето. Гигантът хвана Суон за ръката и я издърпа назад от опасността, докато конят подскачаше и се въртеше. Териерът се спускаше безстрашно в краката му.
Детето все още се тресеше, но осъзна, че конят е по-изплашен от него. Обръщаше се насам и натам, объркан и замаян, и търсеше път за бягство. Лаят на кучето го плашеше още повече. Суон се откъсна от ръката на Джош, направи две крачки напред и застана почти под носа на коня. Вдигна ръце и събра длани точно пред животното.
Конят потрепери, но спря да нервничи. Изпълнените му със страх очи се спряха върху момиченцето. От ноздрите му излизаше пара, а дробовете му свистяха. Краката му така трепереха, че всеки момент можеха да поддадат или да побегнат.
Териерът продължаваше да джафка. Суон размаха пръст срещу него и му нареди:
— Тихо!
Кучето се оттегли назад и изкашля следващия си лай. След това, сякаш установило, че се е приближило прекалено много до човеците и е компрометирало независимостта си, се шмугна като стрела в царевицата. Остана на разстояние и продължи да лае с кратки прекъсвания.
Суон беше насочила цялото си внимание върху коня и не откъсваше очи от неговите. Огромната му и не особено красива глава потрепери, сякаш искаше да се отдръпне от нея, но явно не можеше.
— Момче или момиче е? — обърна се детето към гиганта.
— А? — Той все още имаше чувството, че по гърба му лазят хлебарки, но премести лъча на газената лампа. — Момче. — „И то какво момче само“, помисли си Джош.
— Сигурна съм, че не е виждал хора от дълго време. Погледни го, не знае дали да се радва, че ни е срещнал, или да избяга.
— Вероятно е принадлежал на семейство Джаспин — констатира гигантът.
— Намери ли ги в къщата? — Суон продължаваше да гледа коня в очите.
— Да. Имам предвид… не, не успях. Намерих следи от тях. Вероятно са си събрали багажа и са отпътували. — Нямаше начин да пусне детето в тази къща.
Конят изпръхтя нервно и размърда копита.
Суон бавно вдигна ръка към главата му.
— Внимавай — предупреди я Джош. — Ще ти изяде пръстите, без да му мигне окото!
Тя продължи да се протяга нагоре, съвсем бавно и сигурно. Конят се отдръпна назад. Ноздрите му се бяха разширили, а ушите му потреперваха. Животното снижи глава, помириса земята, след което се престори, че гледа в друга посока, но Суон забеляза, че просто я преценява и се опитва да реши дали да ѝ се довери, или не.
— Няма да те нараним — каза му тя с тих и успокоителен глас. Пристъпи към него и конят изпръхтя нервно предупреждение.
— Внимавай! Може да те нападне или да ти направи нещо! — Джош не знаеше абсолютно нищо за конете. Винаги се беше страхувал от тях. Този тук беше голям, грозен и лишен от всякаква грациозност. Копитата му бяха рошави, опашката увиснала, а осанката прегърбена, сякаш беше оседлан с наковалня.