Джош провери обстойно хамбара и не намери никого. Навсякъде беше пръсната слама. Конят влезе вътре с тях, в този свой дом. Гигантът разопакова одеялата от ръчната количка, закачи газената лампа на едната стена и отвори консерва с говеждо задушено за вечеря. Известно време конят душеше около тях, но видимо беше по-заинтересован от сеното, отколкото от яхнията. Върна се отново, когато Джош отвори единия от бурканите с кладенчова вода и му наля малко в една празна кофа. Животното я изблиза и се върна за още. Гигантът реши да му сипе още и то затропа нетърпеливо по земята като новородено жребче.
— Махай се оттук, муле! — скастри го Джош, когато се опита да си вкара езика в буркана.
След като почти цялата яхния свърши и остана съвсем малко сос, Суон взе консервата и я отнесе навън за териера. Сипа му и останалата в буркана вода. Кучето се приближи на три метра, изчака я да се прибере в хамбара и чак тогава се осмели да отиде до остатъците.
Детето заспа завито с едно от одеялата. Конят, който Джош беше кръстил Муле, пристъпваше от крак на крак, дъвчеше сено и надничаше през пролуките във вратата към мрачната къща. Териерът продължи да патрулира наоколо още известно време, след което си намери едно по-спокойно местенце до една от външните стени и си легна да си почине.
— Значи двамата бяха мъртви — каза Леона, когато Джош се облегна на една от подпорите. Одеялото беше наметнато на раменете му.
— Да.
— Искаш ли да поговорим за това?
— Не. Нито пък ти се иска на теб. Утре ни предстои още един дълъг и тежък ден.
Леона изчака още няколко минути, за да види дали гигантът ще ѝ разкаже нещо повече, но наистина не ѝ се искаше да научава. Зави се в одеялото си и заспа.
Джош се страхуваше да затвори очи, защото знаеше какво го чака от другата страна на клепачите му. Муле дъвчеше тихичко сено в другия край на хамбара. Звукът беше успокоителен по свой странен начин, подобно на влизането на топъл въздух от климатична инсталация в много студена стая или виковете на викач, който съобщаваше, че всичко е наред. Джош знаеше, че трябва да поспи поне малко и тъкмо щеше да затвори очи, когато забеляза леко раздвижване вдясно. Присви очи и видя една малка хлебарка, която пъплеше върху разхвърляната слама. Сви юмрук с намерението да я размаже, но ръката му се спря във въздуха.
Всичко живо си има свой собствен начин на говорене и разбиране, беше му казала Суон. Всичко живо.
Джош не нанесе убийствения удар и се загледа в насекомото, което упорито вървеше напред, но постоянно се заклещваше в сламата и се освобождаваше, за да продължи със заслужаваща възхищение решителност.
Гигантът отвори юмрук и отдръпна ръката си. Хлебарката си продължи по пътя, скри се от светлината и потъна в мрака на своето целеустремено пътешествие. „Кой съм аз, че да убивам това същество? — запита се той. — Кой съм аз, че да причинявам смърт дори на най-нисшите форми на живот?“
Заслуша се в пронизителния вятър, който свиреше през пролуките в стените и се замисли над идеята, че може да има нещо навън в мрака — Бог, Дявол или създание по-старо и от двете — което гледаше на човечеството, както Джош гледаше на хлебарката: лишено от интелигентност същество, което определено не беше никак приятно, но въпреки това решително продължаваше напред в своето пътешествие, никога не се предаваше, бореше се с препятствията или ги заобикаляше и правеше всичко необходимо, за да оцелее.
Вероятно щеше да дойде момент, в който този прастар юмрук щеше да тръгне да пада и тогава Джош се надяваше притежателят му — също като него самия — да спре за миг и да помисли.
Гигантът уви одеялото около себе си и легна в сламата, за да поспи.
38
— Това е нашата мощ! — каза полковник Маклин и вдигна .45-калибровия автоматичен пистолет, който беше взел от мъртвия млад мъж от Калифорния.
— Не — възпротиви се Роланд Кронингер. — Това е нашата мощ. — Той вдигна едното от шишенцата с хапчета от запасите на Шийла Фонтана.
— Хей! — жената посегна към него, но момчето го дръпна. — Тези са си мои! Не можеш…
— Сядай — нареди ѝ Маклин. Шийла се поколеба и полковникът сложи пистолета на коляното си. — Сядай! — повтори той.
Тя изруга тихичко и седна в мръсната дупка. Хлапето продължи да обяснява на едноръкия военен герой как хапчетата и кокаина са по-силни от всяко едно оръжие.