— По-далеч от това няма да стигнеш.
Шийла спря с ококорени очи и размаха белите гащички пред лицето му.
— Хей, не стреляй! Не желаем никакви неприятности!
— Този няма да стреля — заяви с лекота Маклин и се усмихна на брадатия мъж. — Виждаш ли, приятелю, насочил съм пистолет в гърба на младата дама. Ако ми отнесеш главата — и ако някой от вас, шибани тъпаци, застреля мен или момчето — пръстът ми ще се свие около спусъка и ще ѝ разкъса гръбнака. Вижте я, хора! Само я вижте! Няма никакви изгаряния по нея! Никъде! О, да, напълнете си очите, но не пипайте! Не е ли прекрасна?
На Шийла ѝ се прииска да си вдигне тениската и да направи едно добро цицено шоу за зяпачите. Ако военният герой се беше ориентирал към сводничеството, щеше да направи сериозни пари. Но цялото това преживяване беше толкова нереално, сякаш беше полетяла на крилете на едно ЛСД. Шийла осъзна, че се усмихва и е на път да се разсмее. Мръсните мъже с техните оръжия и ножове просто зяпаха, а зад тях стояха кльощави и мръсни жени, които я гледаха изпълнени с омраза.
Маклин видя, че се намират на около петнадесет метра от караваната „Еърстрийм“.
— Искаме да се видим с Дебелака — каза той на брадатия.
— Разбира се! — Другият мъж не свали пушката си. Устата му се изкриви саркастично. — Приема боклукчии по всяко време! Посреща ги с шампанско и хайвер! — Брадатият изпръхтя. — За кого, по дяволите, се мислиш, господинчо?
— Аз съм полковник Джеймс Маклин. Бях пилот във Виетнам, свалиха ме и прекарах една година в яма, пред която това място е като „Риц-Карлтън“. Военен съм, глупаво копеле! — Лицето на Маклин почервеня. Дисциплина и контрол, напомни си той. Дисциплината и контролът правят един мъж такъв. Той си пое две големи глътки въздух. Няколко души му се подиграха, а някой го наплю по дясната буза. — Искаме да се видим с Дебелака. Той е шефът тук, нали? Той е онзи с най-многото храна и оръжия?
— Разкарайте ги! — провикна се една дебела жена с къдрава коса, която размахваше дълга вилица за барбекю. — Не им щем проклетите зарази!
Роланд чу някой да дърпа плъзгача на пистолет и осъзна, че са насочили такъв в главата му. Потръпна, но бавно се обърна с широка усмивка на лице. Едно русокосо момче на неговата възраст, облечено в голямо яке на райета, беше завряло .38-калибров револвер между очите му.
— Вониш — каза хлапето, а мъртвешките му кафяви очи предизвикваха Роланд да направи нещо. Роланд стоеше съвсем спокойно, макар сърцето му да биеше като ковашки чук.
— Казах, че искаме да се видим с Дебелака — повтори Маклин. — Ще ни отведете ли, или какво?
Брадатият се засмя гръмко.
— Много си смел за боклукчия! — Очите му прескочиха към Шийла Фонтана, огледаха тялото и гърдите ѝ и отново се върнаха на пистолета, който полковникът държеше.
Роланд бавно вдигна ръка пред лицето на русокосото хлапе, след което също толкова бавно я свали и бръкна в джоба на панталоните си. Пръстът на русия беше на спусъка. Роланд намери търсеното и го извади.
— Можете да оставите жената и няма да ви убием — каза брадатият на Маклин. — Просто си тръгнете и се върнете в дупката си. Ще забравим, че дори сте…
Едно малко пластмасово шишенце падна на земята до левия му ботуш.
— Давай — каза му Роланд. — Вдигни го. Помириши.
Мъжът се поколеба, изгледа останалите, които продължаваха да крещят, да се подиграват и да изяждат с поглед Шийла Фонтана. След това коленичи, взе шишенцето, което момчето му хвърли, махна му капачката и помириса.
— Какво, по дяволите…
— Искате ли да го убия, господин Лори? — попита русото хлапе, изпълнено с надежда.
— Не! Свали този проклет пистолет! — Брадатият отново помириса съдържанието на шишенцето и ококорените му сини очи се навлажниха. — Свали пистолета! — изкрещя той и хлапето неохотно се подчини.
— Сега ще ни заведеш ли при Дебелака? — попита Маклин. — Мисля, че ще иска да помирише, какво ще кажеш?
— Откъде намерихте тези лайна?
— Дебелака. Веднага.
Лори сложи капачката на шишенцето. Погледна останалите, хвърли поглед на караваната и се замисли за миг в опит да вземе решение какво да прави. Примига и на Роланд му стана ясно, че нямаше мощен компютър в главата на този човек.
— Добре. — Брадатият махна с пушката си. — Размърдайте си задниците.
— Убий ги! — изписка дебелата жена. — Не им позволявай да ни заразят!
— Слушайте, всички! — Лори беше опрял пушката в тялото си, а в другата си ръка стискаше здраво шишенцето. — Те нямат изгаряния! Искам да кажа… просто са мръсни! Не са като другите боклукчии! Поемам отговорност за тях!