— И това ли е количеството на тези „запаси“?
— Не — отвърна Маклин. — Никак даже. Има още много кокаин и всякакви хапчета.
— Хапчета — повтори Кемпка. Черните му очи пронизаха полковника. — Какви хапчета?
— Всякакви. ЛСД. Ангелски прах. Болкоуспокояващи. Успокоителни. Амфетамини.
Шийла изпръхтя.
— Нямаш представа какво имаш, нали, господин военен герой? — Тя направи крачка към Кемпка и ръката на Дебелака хвана люгера за дръжката. — Черни красавици, оси, сини ангели, бенита, попърс и червени коктейли. Всичките са висококачествени.
— Така ли? Да не си била в бизнеса, млада госпожице?
— Да, бях. — Шийла огледа разхвърляната и претрупана каравана. — А ти в какъв бизнес си бил? Отглеждал си прасета ли?
Кемпка се опули насреща ѝ. След миг коремът му се разтресе, последван от гушите му. Цялото му лице се вълнуваше като чиния с желе, а пискливият му женствен смях излизаше измежду устните му.
— Хи-хи! — каза той. Бузите му почервеняха. — Хи-хи! Отглеждал съм бил прасета. Хи-хи! — Той махна с тлъстата си ръка към Лори, който също се насили да се засмее нервно. Кемпка спря да се хили и каза: — Не, скъпа, не съм отглеждал прасета. Притежавах оръжеен магазин в Ранчо Кордова, на изток от Сакраменто. За щастие, имах достатъчно време, за да взема част от стоката си и да се скрия, когато бомбите удариха Бей Ерия. Също така ми дойде идеята да посетя един малък хранителен магазин, докато пътувах на изток. Господин Лори беше продавач в моя магазин и двамата намерихме място, на което да се скрием за известно време в Елдорадо Нешънъл Форест. Пътят ни доведе тук и още хора започнаха да пристигат. Съвсем скоро създадохме малка общност. Повечето от тези хора идваха, за да се потопят в езерото. Смята се, че къпането в солена вода измива радиацията и те имунизира. — Дебелака сви тлъстите си рамене. — Може да е така, а може и да не е. Във всеки случай ми харесва да играя ролята на Краля на хълма и Кръстника. Ако някой не изпълнява заповедите ми, просто го прогонвам в територията на боклукчиите… или го убивам. — Дебелият мъж се засмя отново и черните му очи засияха развеселено. — Разбирате, че аз създавам законите тук. Аз, Фреди Кемпка от „Кемпкас Шутист Супермаркет Инкорпорейтид“. О, колко е забавно!
— Браво на теб — измърмори Шийла.
— Да. Браво на мен. — Дебелака разтърка малко кокаин между пръстите си и смръкна по малко с всяка от ноздрите си. — Я виж ти! Този прах е много добър, а? — Той облиза пръстите си и погледна Роланд Кронингер. — Ти какъв трябва да си, космически кадет ли?
Роланд не отговори. „Ще ти наритам големия тлъст задник“, помисли си той.
Кемпка се разкикоти.
— Как се озовахте в територията на боклукчиите, полковник?
Маклин му разказа цялата история, как Земен дом се беше срутил и как двамата с момчето се бяха измъкнали от него. Не спомена Войника сянка, защото знаеше, че на Войника сянка нямаше да му хареса да бъде обсъждан от непознати.
— Разбирам — отвърна Дебелака, когато полковникът приключи. — Е, както се казва, и най-добрите планове често се объркват, нали така? Сега, предполагам, сте дошли тук с този хубав прашец поради някаква причина. Каква е тя?
— Искаме да се преместим в лагера. Искаме тента и храна.
— Единствените тенти тук са донесени на гърбовете на хората, на които принадлежат. Всички са пълни. Няма стаи в странноприемницата, полковник.
— Освободете. Получаваме тента и храна, а вие получавате седмична вноска от кокаин и хапчета. Наречете го наем.
— Какво да правя с тези наркотици, сър?
Роланд се засмя и Кемпка го изгледа изпод вежди.
— Стига, господине! — Момчето пристъпи напред. — Знаеш, че можеш да продадеш тези наркотици за каквото си искаш! Можеш да купиш съзнанията на хората, защото всички ще си платят, за да забравят. Ще платят каквото им поискаш: храна, оръжия, бензин… всичко.
— Вече разполагам с тези неща.
— Може би е така — съгласи се Роланд. — Но сигурен ли си, че имаш достатъчно от тях? Ами ако някой с по-голяма каравана дойде утре в лагера? Ами ако има повече оръжия от теб? Ами ако е по-силен и по-зъл? Онези хора отвън… — кимна към вратата — … само чакат някой силен да им каже какво да правят. Те искат да бъдат командвани. Не желаят да мислят сами. Ето начин да ги държиш в джоба си. — Момчето посочи снежния прах.