— Това ще се случи и на вас! Ще видите! Ще ви отнемат всичко, което притежавате! Ще дойдат и ще ви изхвърлят…
Лори замахна с приклада на пушката си. Той изхрущя в главата на бебето и силата от удара събори младата жена на земята.
Бебето внезапно спря да плаче.
Жената погледна лицето на детето си и издаде слаб задушаващ звук.
Шийла Фонтана не можеше да повярва какво видя току-що. Искаше ѝ се да се обърне, но случващото се я беше стиснало здраво в мрачните си пипала. Стомахът ѝ се гърчеше от отвращение. Все още чуваше плача на бебето, който ехтеше безспир в главата ѝ. Притисна с ръка устата си.
Младият мъж, който приличаше на труп с дрехи, тръгна през полето, без дори да си направи труда да погледне назад.
Най-накрая жената се разтресе и стана на крака. Тя стискаше замлъкналото бебе до гърдите си. Измъчените ѝ и ужасяващи очи срещнаха тези на Шийла и се задържаха на тях. Шийла имаше чувството, че душата ѝ е изгорена до пепел. „Ако… бебето беше спряло да плаче — помисли си тя. — Само да беше спряло…“
Младата майка се обърна и последва съпруга си в мъглата.
Зяпачите се разпръснаха. Лори избърса приклада на пушката си в земята и посочи с нея тентата.
— Една от стаите ни се освободи, полковник.
— Трябваше ли… да правиш това? — попита Шийла. Вътрешно цялата трепереше и ѝ се повдигаше, но на лицето ѝ нямаше и следа от това, очите ѝ бяха хладни и безмилостни.
— От време на време забравят кой създава правилата. Е? Искате ли тентата или не?
— Искаме я — отвърна Маклин.
— Имате я. Даже разполагате с два спални чувала и малко храна. Уютно е, нали?
Полковникът и Роланд влязоха вътре.
— Аз къде ще живея? — попита Шийла.
Лори се ухили и я огледа от глава до пети.
— Имам резервен спален чувал в караваната. Спим заедно с господин Кемпка, но колкото повече, толкова по-весело. Той харесва млади момчета, така че хич не му пука за жените. Какво ще кажеш?
Шийла помириса тялото му и не успя да прецени чия воня е по-неприятна — неговата или тази на военния герой.
— Забрави — отговори тя. — Ще остана тук.
— Както кажеш. Рано или късно ще те взема.
— Когато адът замръзне.
Лори наплюнчи пръста си и го вдигна във въздуха.
— Става доста студеничко, скъпа. — Той се засмя и се затътри към караваната.
Шийла го изпрати с поглед. Погледна към територията на боклукчиите и видя беглите силуети на младата двойка в мъглата, която се беше насочила към неизвестното отвъд. Тези двамата нямаха абсолютно никакъв шанс, помисли си тя. Но може би вече знаеха това. Бебето така или иначе щеше да умре. Естествено. Та то вече беше полумъртво.
Случилото се обаче я беше разтърсило повече от всичко досега и не можеше да спре да мисли, че само преди няколко минути беше живяло едно човешко същество, което вече беше призрак. И всичко се случи заради нейните наркотици, защото дойде тук с военния герой и хлапака, които се мислеха за голяма работа.
Младата двойка се изгуби в сивия дъжд.
Както казваше Руди, трябва да пазиш собствения си задник. Днес, в тези времена, това бяха думи, към които човек да се придържа.
Шийла обърна гръб на територията на боклукчиите и се прибра в тентата.
39
— Светлина! — изкрещя Джош и посочи в далечината. — Вижте! Пред нас има светлина!
Вървяха по някаква магистрала, издигната над леко хълмист район. Забелязаха светлината и гигантът посочи напред: в ниските размирни облаци се отразяваше синьо-бяла светлина.
— Това е Матисън — каза Леона, която яздеше Муле без седло. — Божичко! Успели са да възстановят ’лектричеството в Матисън!
— Колко души живеят там? — попита Джош, който се опитваше да надвика бутащия ги и дърпащ ги вятър.
— Тринадесет-четиринадесет хиляди. Той си е нормален град!
— Благодаря на Бога! Явно са поправили електропроводите си! Тази вечер ще получим топла храна! Благодаря на Бога! — Гигантът забута ръчната количка с нова енергия, сякаш на краката му бяха пораснали криле. Суон вървеше след него с багетата и малката си чанта, а Леона сбута с пети Муле от двете страни, за да го накара да побърза. Конят се подчини без никакви възражения, радваше се, че отново може да служи. Малкият териер зад тях помириса въздуха и тихичко изръмжа, но въпреки това ги последва.
Покривалото от облаци над Матисън биваше прорязвано от проблясъците на светкавици, а вятърът донасяше грохота на гръмотевици. Тръгнаха от фермата на Джаспин рано тази сутрин и вървяха цял ден по тясната магистрала. Джош се опита да сложи седло и поводи на Муле, но макар че конят стоя мирно през цялото време, не успя да постави правилно проклетите неща. Седлото постоянно се свличаше, а поводите въобще не разбра как се слагат. Всеки път, в който Муле издадеше някакъв звук, Джош се отдръпваше назад, защото очакваше животното да се разбунтува и да започне да хвърля къчове. Най-накрая реши, че каузата е изгубена. Конят прие тежестта на Леона без никакви възражения и дори носи на гърба си Суон няколко километра. Животното изглеждаше доволно да следва детето като същинско кученце. Териерът излайваше от време на време, за да ги уведоми, че още е наблизо.