— Проклятие! — изруга той. В следващия миг лампата разкри нещо, написано с изсъхнала грес от вътрешната страна на капака: „ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА ПОЧИТАТ ЛОРД АЛВИН“.
Джош се загледа в кривите букви и си спомни, че видя същия надпис — макар че беше написан с друг почерк и с различна субстанция — в къщата на семейство Джаспин миналата вечер. Върна се при Суон и Леона и каза:
— Тези коли не стават. Мисля, че някой нарочно ги е развалил. — Погледна към светлината, която вече беше много по-близо. — Е — каза той накрая, — предполагам, че трябва да отидем да проверим какво има там, нали?
Леона го изгледа, но бързо отмести поглед. Стори ѝ се, че отново видя черепа, но не можеше да бъде сигурна заради тази странна светлина. Сърцето ѝ заби по-силно и не знаеше какво да направи или да каже.
Джош забута ръчната количка напред. Териерът излая няколко пъти в далечината, след което настъпи тишина. Продължиха по главната улица, покрай още магазини със счупени прозорци и обърнати и изгорени автомобили. Всеки от тях си имаше своите опасения, но светлината ги привличаше напред, както една свещ привлича дребните мушички.
На ъгъла имаше малка табела, която сочеше надясно и гласеше: „Патуей Инститют, 3 км“. Джош погледна в тази посока, но не видя нищо освен мрак.
— Това е лудницата — каза Леона.
— Лудница? — Думата прониза гиганта като копие. — Каква лудница?
— За хаховци. Сещаш се, мястото, на което прибират хората, когато им се разхлопат дъските. Тукашната е известна в целия щат. Пълна е с хора, които са прекалено луди, за да отидат в затвора.
— Искаш да кажеш, че е пълна с… луди престъпници?
— Аха, точно такива.
— Чудесно — ядоса се Джош. Колкото по-скоро се махнеха от този град, толкова по-добре! Не му харесваше да се намира дори на три километра от лудница, пълна с ненормални убийци. Надникна в мрака към „Патуей Инститют“ и по гърба му полазиха ледени тръпки.
Минаха през още един район с тихи къщи, покрай Мотел „Матисън“ и ресторант „Хайтауър“ и стигнаха до огромен асфалтиран паркинг.
Посрещнаха ги ярките и бляскави светлини на „К-Март“ и на разположения до него супермаркет „Фуд Джайънт“.
— Мили боже! — въздъхна Джош. — Търговски център!
Суон и Леона се бяха опулили, сякаш никога досега не бяха виждали подобни светлини и толкова големи магазини. Чувствителните към мрака фотонни лампи хвърляха жълта светлина на паркинга, на който имаше петдесет-шестдесет леки коли, кемпери и пикапи, покрити с канзаска прах. Джош каза се главозамая, че трябваше да се съвземе, за да не бъде съборен от вятъра. Хрумна му, че щом електричеството работеше, то тогава фризерите в супермаркетите щяха да функционират и вътре в тях щеше да има пържоли, сладолед, студена бира, яйца, бекон, шунка и Бог знае какво друго. Погледна бляскавия „К-Март“ и мислите му направо полудяха. Какви ли съкровища щяха да намерят вътре? Радиа и батерии, фенерчета и фенери, оръжия, ръкавици, газови печки, дъждобрани! Не знаеше дали да се смее, или да плаче от радост. Избута ръчната количка настрани и тръгна към „К-Март“ като човек, изпаднал в делириум.
— Почакай! — провикна се Леона. Тя беше слязла от Муле и куцукаше след него. — Почакай малко!
Суон остави чантата си, но не и Ревльото, и последва старата жена. Муле тръгна с бавна крачка след тях. Териерът излая два пъти, след което се скри под изоставен фолксваген и остана там, за да наблюдава прекосяващите паркинга човешки същества.
— Почакай! — провикна се отново Леона, но не можеше да настигне гиганта, който се беше насочил към „К-Март“ като парен локомотив.
— Джош! — извика и Суон. — Изчакай ни! — Тя побягна, за да го настигне.
Някои от прозорците на супермаркета бяха счупени, но гигантът сметна, че вятърът е отговорен за това. Нямаше представа защо само тук беше светло и никъде другаде. „К-Март“ и разположеният до него „Фуд Джайънт“ бяха като оазис в изпепеляващо гореща пустиня. Сърцето му беше на път да изскочи от гърдите му. „Шоколадови десерти! — помисли си той. — Бисквити! Понички с глазура!“ Страхуваше се краката му да не го предадат, преди да стигне до „К-Март“, или това видение да потрепери и да се разпадне, когато минеше през предните врати. Нищо не изчезна и Джош влезе в този огромен магазин с всичките съкровища на света, наредени на рафтове и витрини пред него. Магическите думи „Сладки изделия и снаксове“, „Спортни стоки“, „За автомобила“ и „Домашни потреби“ бяха изписани върху дървени стрелки, които сочеха към различните части на маркета.