Сега Маклин вече беше сигурен, че това е гласът на баща му и си помисли, че лицето на Войника сянка е започнало да прилича на топчестото лице с ястребовия нос на отдавна починалия му татко.
— Трябваше да се спася — отвърна със слаб глас полковникът. — Какво можех да направя, да легна и да умра ли?
— По дяволите, това хлапе има повече разум и кураж от теб, Джими, момчето ми! Той те измъкна оттам! Той те накара да продължиш и намери храна, с която да опази задника ти жив! Ако не беше това хлапе, нямаше да стоиш тук сега и да трепериш като лист, защото се страхуваш от малко болка! Това хлапе разбира значението на дисциплината и контрола, Джими, момчето ми! Ти си просто един изморен стар инвалид, който трябва да влезе в езерото, да си напъха главата в него и да смръкне бързо, както правят останалите. — Войника сянка кимна към водата, където подутите тела на самоубийците плуваха в мътилката. — Смяташе, че с приемането на работата в Земен дом си стигнал дъното. Не, това е дъното, Джими, момчето ми. Точно тук. Не струваш пукната пара и нервите ти не издържаха.
— Не е вярно! — отвърна Маклин. — Не е… вярно.
Войника сянка протегна ръка към Голямото солено езеро.
— Докажи го.
Роланд усети, че има някой пред тентата. Изправи се и дръпна предпазителя на автоматичния пистолет. Понякога мъжете се навъртаха през нощта заради Шийла и трябваше да бъдат разгонвани.
Лъчът на фенерче беше насочен в лицето му и Роланд вдигна оръжието към мъжа, който го държеше.
— Почакай — каза онзи. — Не искам неприятности.
Шийла изпищя и веднага се изправи до седнало положение. В очите ѝ се четеше дивашки страх. Тя се отдръпна от мъжа с фенерчето. Отново сънува онзи кошмар как Руди се тътри към тентата с лишено от кръв лице и рана на гърлото, която зееше като отвратителна уста. От лилавите му устни излизаше тракащ звук, който питаше:
— Да си убивала някакви бебета напоследък, Шийла, скъпа?
— Ще си навлечеш неприятности, ако не се махнеш. — Очите на Роланд бяха свирепи зад очилата. Той държеше стабилно пистолета с опрян на спусъка пръст.
— Аз съм. Джъд Лори. — Мъжът освети с фенерчето собственото си лице. — Виждаш ли?
— Какво искаш?
Брадатият насочи лъча към празния спален чувал на Маклин.
— Къде отиде полковникът?
— Навън. Какво искаш?
— Господин Кемпка желае да говори с теб.
— За какво? Снощи му занесох вноската.
— Иска да говорите — повтори Лори. — Каза, че щял да ти предложи сделка.
— Сделка? Каква сделка?
— Бизнес предложение. Не знам подробности. Ще се наложи сам да ги научиш.
— Не се налага да правя нищо — отвърна Роланд. — А и каквото и да е, може да почака до утре.
— Господин Кемпка — изрече с настоятелен глас Лори — иска да прави бизнес точно сега. Няма значение дали Маклин ще е там. Господин Кемпка иска да прави бизнес с теб. Смята, че разполагаш с една умна глава на раменете си. Идваш ли, или не?
— Не.
Лори сви рамене.
— Добре, в такъв случай ще му кажа, че не си заинтересован. — Мъжагата тръгна да излиза от тентата, но се спря. — А, да, каза ми да ти дам това. — Хвърли кутия с шоколадови десерти „Хърши“ в краката на Роланд. — Разполага с много такива в караваната си.
— Господи! — Шийла стрелна ръка в кутията и извади няколко десерта. — Човече, мина много време, откакто ядох такова!
— Ще му предам какво каза — заяви Лори и отново тръгна да си ходи.
— Почакай малко! — избълва Роланд. — За каква сделка точно иска да разговаряме?
— Както вече казах, ще се наложи сам да разбереш.
Момчето се поколеба, но реши, че каквото и да е, няма да боли.
— Не отивам никъде без пистолета си — заяви то.
— Разбира се, защо не?
Роланд излезе от спалния си чувал и стана. Шийла, която вече довършваше един от шоколадовите десерти, каза:
— Хей, я почакайте! Ами аз?
— Господин Кемпка иска само момчето.
— Целуни ме отзад! Няма да остана тук сама!
Лори свали ремъка на пушката от рамото си и ѝ я подаде.
— Ето. И гледай случайно да не си отнесеш главата.
Шийла взе оръжието и прекалено късно осъзна, че това е същото оръжие, с което мъжагата беше убил бебето. Въпреки това не смееше да остане сама и без защита тук. Отново погледна кутията с шоколадови десерти, а Роланд последва Джъд Лори до караваната, измежду лентите на чиито спуснати щори се процеждаше жълта светлина от газени лампи.
Застанал на брега на езерото, Маклин свали черния си балтон и мръсната, изцапана с кръв тениска, която носеше. След това се зае с развиването на бинта от чукана на китката си, а Войника сянка го наблюдаваше мълчаливо. Когато приключи, остави превръзката да падне. Раната не беше красива гледка и Войника сянка подсвирна от видяното.