Роланд яхна гърба на Дебелака, както Ахав беше яхнал белия кит. Онзи започна да се души и да се бори да се освободи от хватката на колана. Кръвта пулсираше в главата му със сила, която заплашваше да накара очите му да изскочат от очните си кухини. Лори заблъска по вратата и се провикна:
— Господин Кемпка! Какво става?
Дебелака се надигна, изви треперещото си тяло на една страна и премаза Роланд в стената, но момчето не го пусна. Дробовете на Кемпка бяха жадни за въздух и той отново се изви на една страна. Този път Роланд изрева от болка и коланът се разхлаби. Дебелака изквича като ранено прасе и запълзя към вратата. Изправи се, за да дръпне първото от резетата… и един стол се стовари в гърба му. Той стана на трески и предизвика агонизираща болка в гръбнака му. Момчето започна да го обработва с единия от краката на стола, като го удряше в главата и лицето. Кемпка изпищя:
— Той полудя! Той полудя!
Лори отново заблъска по вратата.
— Пусни ме вътре!
Дебелака пое силен удар в челото и по лицето му потече кръв. Той замахна на сляпо към Роланд. Левият му юмрук го намери и чу как въздухът напусна тялото на момчето. То падна на колене.
Кемпка избърса кръвта от очите си, протегна се и се опита да издърпа първото резе. Пръстите му бяха окървавени и то му се изплъзваше. Лори блъскаше по вратата и се опитваше да я отвори.
— Той полудя! — виеше Дебелака. — Опитва се да ме убие!
— Хей, глупав шибаняк! — изръмжа момчето зад него.
Кемпка погледна назад и изквича от ужас.
Роланд беше взел едната от газените лампи, които осигуряваха светлината в караваната. Хилеше се като луд, а танкистките му очила бяха изпръскани с кръв.
— Дръж това, Майк! — провикна се той и хвърли лампата.
Тя удари Дебелака в главата, пръсна се и заля лицето и гърдите му с газ, която избухна в пламъци и подпали брадата, косата и предната част на тениската му.
— Той ме запали! Той ме запали! — заквича Кемпка и започна да се търкаля и да рита с крака.
Вратата се разтресе от ритника на Лори, но хората от „Еърстрийм“ я бяха направили много здрава.
Докато Дебелака се гърчеше на пода, а Лори риташе вратата, Роланд погледна рафтовете с пушки и куките с пистолети. Все още не беше приключил с Майк Армбръстър и смяташе да му покаже как Кралския рицар се справя с враговете си. О, не… въобще не беше приключил.
Заобиколи масата и си избра един красив .38-калибров „Смит и Уесън Спешъл“ с перлена дръжка. Отвори барабана му и видя, че в него има три патрона. Усмихна се.
Дебелака се опитваше да загаси пламъците на пода. Лицето му представляваше съвкупност от изгорена плът, коса и мехури, а очите му бяха толкова подути, че едва виждаше. Но зрението на момчето беше достатъчно добро. То отиде до него с револвер в ръка. Усмихваше се. Кемпка отвори уста, за да изпищи, но от нея излезе само грачене.
Роланд коленичи пред него. Лицето му беше плувнало в пот, а слепоочието му пулсираше. Дръпна петлето на .38-калибровия револвер и го насочи на сантиметри от главата на Дебелака.
— Моля те — замоли се той. — Моля те… Роланд… недей…
Усмивката не слизаше от лицето на момчето, а очите му бяха огромни зад очилата.
— Сър Роланд. Не го забравяй.
Лори чу изстрел. След около десет секунди последва още един. Той стисна здраво автоматичния пистолет на момчето в ръката си и блъсна вратата с рамо. Все още не поддаваше. Изрита я отново, но проклетото нещо беше много здраво. Смяташе да открие стрелба през вратата, но чу дърпане на резета.
Тя се отвори.
На прага ѝ застана момчето с .38-калибровия в ръка и с опръскани в кръв лице и коса. Хилеше се и занарежда с бърз, развълнуван и дрогиран глас:
— Всичко свърши направих го, направих го показах му как отмъщава Кралския рицар!
Лори вдигна автоматичния пистолет, за да отнесе главата на момчето.
Една двуцевка се заби в тила му.
— Тцъ — каза Шийла Фонтана. Тя беше чула врявата и беше дошла да види какво става. И други хора излизаха в мрака с газени лампи и фенерчета в ръка. — Пусни го или ще ти пръсна мозъка.
Пистолетът падна на земята.
— Не ме убивай — изскимтя Лори. — Става ли? Просто работех за господин Кемпка. Нищо повече. Просто правех каквото ми нареди. Разбираш ли?
— Искаш ли да го убия? — обърна се Шийла към Роланд. Момчето просто зяпаше случващото се и се хилеше. „Замаян е — помисли си Шийла. — Или е пиян, или е дрогиран!“
— Виж, не ми пука какво е направило хлапето на Кемпка. — Гласът започваше да изневерява на Лори. — Той не ми беше никакъв. Просто работех за него. Изпълнявах заповедите му. Слушай, мога да правя същото за вас. За теб, хлапето и полковник Маклин. Мога да се грижа за нещата вместо вас — да държа всички послушни. Ще правя каквото ми казвате. Ако кажете „скачай“, аз ще отговоря „колко високо“.