— Показах му определено му показах — продължи да бръщолеви Роланд и да се олюлява. — Показах му!
— Чуй ме, доколкото разчитам ситуацията, ти, хлапето и полковник Маклин сте шефовете тук — каза Лори. — Имам предвид… щом Кемпка е мъртъв.
— Да вървим да огледаме тогава. — Шийла натисна двуцевката във врата на мъжа и той влезе, като мина покрай Роланд.
Дебелака представляваше кървава маса, притисната в едната от стените. Във въздуха се носеше миризма на изгоряла кожа. Той беше прострелян в главата и в сърцето от упор.
— Оръжията, храната и всичко останало вече са ваши — каза Лори. — Аз само правя каквото ми се каже. Дайте ми задача и ще я изпълня. Кълна се в Бог.
— В такъв случай разкарай дебелия труп от караваната.
Шийла се стресна и погледна към вратата.
Маклин се беше подпрял на рамката ѝ. Ризата му я нямаше и от тялото му се стичаше вода. Черният балтон беше преметнат през раменете му, а чуканът на дясната му ръка се криеше някъде под него. Лицето му беше бяло като платно, а очите му бяха потънали в грозни кухини. Роланд застана до него, като се олюляваше и залиташе. Всеки момент можеше да припадне.
— Нямам представа… какво, по дяволите, се е случило тук — каза Маклин, като говореше с усилие, — но ако сега всичко ни принадлежи… се местим в караваната. Разкарай това нещо оттук.
Лори приличаше на попарен.
— Самичък? Искам да кажа, че той… ще е доста тежък!
— Махни го или се присъедини към него.
Лори се зае със задачата.
— И изчисти тази каша, когато приключиш — каза му Маклин и отиде до рафтовете с пушки и пистолети. „Господи, какъв арсенал!“, помисли си той. Нямаше представа какво се беше случило тук, но Кемпка беше мъртъв и някак си те бяха поели контрола. Караваната, заедно с храната, водата, арсенала и целия лагер бяха техни! Полковникът беше зашеметен, все още изтощен от болката, която преживя… но се чувстваше някак си по-силен, някак си… по-чист. Отново беше станал човек, а не изплашено и слабо куче. Полковник Джеймс Б. Маклин беше прероден.
Лори почти беше издърпал трупа до вратата.
— Не мога да го направя! — оплака се той и се опита да си поеме въздух. — Прекалено е тежък!
Маклин се обърна светкавично и отиде при мъжа, като спря точно на десет сантиметра от лицето му. Очите му бяха кървавочервени и направо пронизваха тези на Лори със своята свирепа настоятелност.
— Слушай ме много внимателно, лигльо! — започна заплашително той и мъжът го изслуша. — Сега аз командвам тук. Аз. Кажа ли нещо, то се изпълнява безропотно. Ще те науча на дисциплина и контрол, господинчо. Ще науча всички на дисциплина и контрол. Няма да има размисли и страсти, когато дам заповед, или ще последват… екзекуции. Публични екзекуции. Искаш ли ти да си първият?
— Не — отвърна с тих и изплашен глас Лори.
— Не… какво?
— Не… сър — последва отговорът.
— Добре. Искам да разпространиш мълвата наоколо, Лори. Ще организирам тези хора и ще ги накарам да си размърдат задниците. Ако не им харесва моят начин, могат да се разкарат.
— Ще ги организирате? Ще ги организирате за какво?
— Мислиш ли, че няма да настъпи време, в което ще се наложи да се бием за това, което имаме? Господинчо, ще има много моменти, в които ще се налага да се борим… ако не да запазим своето, то тогава за да… вземем желаното.
— Ние не сме някаква шибана армия! — възпротиви се Лори.
— Ще станете — обеща Маклин и посочи арсенала. — Ще се научиш да бъдеш войник, господинчо. Както и всички останали. А сега разкарай това лайно оттук… ефрейтор.
— А?
— Ефрейтор Лори. Това е новият ти ранг. И ще живееш в тентата отвън. Тази каравана ще е щабквартирата ми.
„Господи! — каза си Лори. — Тоя откачи!“ Но като че му харесваше идеята да бъде ефрейтор. Това звучеше важно. Той се обърна и отново се зае с тялото на Кемпка. Хрумна му една забавна мисъл и почти се разкикоти от нея, но успя да се сдържи. Кралят е мъртъв! Да живее кралят! Издърпа трупа по стълбите и вратата на караваната се затвори. Видя няколко мъже, които бяха излезли навън, привлечени от врявата, и започна да им крещи заповеди да хванат тялото на Фреди Кемпка и да го отнесат до територията на боклукчиите. Те му се подчиниха като роботи и Джъд Лори реши, че може би ще му хареса да си играе на войници.