Джош беше отведен — къде блъскан, къде влачен — от секцията за домашни любимци, прекаран през домашни потреби и спортни стоки и упътен по централната пътека към касите в предната част на супермаркета. Там ги чакаше трети мъж, въоръжен с двуцевка и с връзка ключове, които висяха от колана му. Джош беше съборен на пода и въздухът изсвистя между зъбите му.
— Краката — каза брадатият и онзи с ключовете се наведе, за да отключи катинарите.
Гигантът чуваше постоянен тътнещ звук и погледна през прозорците. Навън валеше проливен дъжд и водата влизаше вътре през счупените стъкла. Нямаше следа от коня. Надяваше се да си е намерил сухо местенце, на което да умре. „Бог да ни е на помощ на всички!“, помисли си той. Макар да не видя никой от другите маниаци, докато беше отвеждан до предната част на магазина, знаеше, че са някъде там — криеха се, чакаха и се приготвяха за началото на играта.
Защити детето. Дрезгавият глас, който беше излязъл от гърлото на Поу-Поу, се беше запечатал в съзнанието му. Защити детето. Трябваше да прекоси онази линия за пет минути, независимо от всичко, което тези хаховци хвърляха по него. Щеше да се наложи да използва всяко едно движение, което помнеше от дните си на футболист и да пооживи ръждясалите си колене. „О, Господи — замоли се Джош, — ако някога си се усмихвал на някой глупак, покажи ми перлено белите си зъби сега!“
Махнаха му последния катинар, свалиха му веригите и го изправиха на крака. Китките му все още бяха здраво оковани, а веригите се виеха около предмишниците и ръцете му. Можеше да отваря и затваря юмрука на лявата си ръка, но дясната беше свита на топка и обездвижена. Погледна другия край на „К-Март“ и сърцето му прескочи. Проклетото място изглеждаше дълго колкото десет футболни игрища.
Суон отпусна глава на рамото на Леона в секцията за домашни любимци. Старата жена дишаше на пресекулки и се бореше да задържи очите си отворени. Момиченцето знаеше, че Джош ще даде всичко от себе си, за да стигне до тях, но също така ѝ беше ясно, че имаше вероятност да се провали. Лорд Алвин ѝ се усмихваше блажено, подобно на светец от стъклопис. Той погледна часовниците на ръката си, след което насочи мегафона напред и изрече:
— Нека играта на усмирителна риза започне… сега! Имаш пет минути, приятелю Джош!
Суон потръпна и зачака да види какво ще се случи.
42
Джош се стресна от мегафона. Преди да е направил дори крачка, една ръка го стисна изотзад за врата и започна да го души. „Това е Черната брада — осъзна той. — Копелето се опитва да ме неутрализира още от самото начало!“
Джош инстинктивно изстреля глава назад в известния на ринга удар „Заден кокосотрошач“… но този път не просто играеше роля, а вложи цялата си сила. Черепът му се стовари върху челото на Черната брада и ръката пусна врата му. Обърна се, за да довърши започнатото и видя, че онзи е паднал по задник, очите му бяха оцъклени, а челото му вече посиняваше. Вторият ненормалник вдигна двуцевката.
— Тръгвай — нареди му той и се ухили, за да разкрие зелените си зъби.
Джош нямаше никакво време за губене и хукна с всички сили по централната пътека.
Направи точно шест дълги крачки и една бейзболна бухалка се плъзна по пода и намери десния му глезен. Той падна по корем и се плъзна още два метра и половина по линолеума. Веднага се извъртя, за да посрещне нападателя си, който се беше скрил зад един щанд с чорапи и бельо. Мъжът, който носеше на главата си червен футболен шлем, се изправи и му налетя, като развъртя бухалката за заключителен хоумрън.
Джош сви колене до гърдите си и ги изстреля нагоре. Те намериха корема на маниака и го вдигнаха на повече от метър от пода. Онзи падна на опашната си кост и даде възможност на гиганта да се изправи, за да го изрита в слабините, сякаш имаше намерение да отбележи гол. Мъжът се сви в трепереща топка. Джош се наведе, за да увие лявата си ръка около бухалката и да я вземе. Успя да я стисне за дръжката и макар да нямаше никаква сериозна опора, поне се сдоби с оръжие. Обърна се, за да продължи по пътеката… и се изправи пред кльощав тип с брадва и още едно копеле с изрисувано в синьо лице, което държеше ковашки чук.
„Няма начин!“, помисли си Джош и се спусна по една от другите пътеки с намерението да стигне до секцията за домашни любимци по друг път. Блъсна се в един женски манекен и главата с кестенява коса се катурна от раменете му и падна на пода.
— Четири минути, приятелю Джош! — съобщи гласът на лорд Алвин.