Една фигура, вдигнала високо месарски нож, изскочи на пътя на гиганта от закачалките с дрехи. „Няма да мога да спра!“, каза си той, неспособен да заключи коленете си. Вместо това продължи напред, хвърли се върху мъжа с ножа и го запрати в дрехите, които западаха около тях. Онзи замахна с ножа, пропусна, замахна отново и заби острието в някакви дрехи. Джош се качи на гърдите му и заудря с бухалката главата му — веднъж, два, три пъти. Тялото на опонента му се загърчи, сякаш беше включено в електрически контакт.
Пронизваща болка изпепели врата на гиганта. Той се обърна и видя някакъв ухилен маниак, който приличаше на докер, да държи въдица. Кордата ѝ беше опъната между двама им и Джош разбра, че в кожата му е забита кукичка. Лудият рибар дръпна рязко въдицата, все едно беше уловил огромен марлин на нея, и кукичката разкъса врата му. Онзи заметна отново кордата и тя прелетя покрай лицето на Джош, но гигантът се наведе и се измъкна от дрехите. Изправи се на крака и хукна да бяга отново към секцията за домашните любимци.
— Остават ти три минути, приятелю Джош!
„Не! — помисли си гигантът. — Не! Копелето мами!“ Не беше възможно да е изминала цяла минута!
Спринтира покрай един добре облечен манекен в секцията за мъжки дрехи… но внезапно манекенът оживя, скочи на гърба му и посегна с пръсти към очите му. Джош продължи да бяга с нападателя върху него. Нащърбените нокти на онзи одраха бузата му. На пътя му се изпречи слаб чернокож мъж с голи гърди, с отвертка в едната ръка и капак на кофа за боклук.
Джош бягаше с всички сили към очакващия го убиец, но внезапно спря и се плъзна по пода. Прегърби се и извъртя рамене. Мъжът на гърба му не успя да се задържи и полетя във въздуха, но мерникът на гиганта не беше точен. Вместо да се вреже в чернокожия, както се надяваше, добре облеченият ненормалник прелетя над един щанд с летни ризи и се стовари на пода.
Чернокожият атакува. Движенията му бяха като на пантера. Джош замахна с бухалката, но тя беше посрещната от капака на кофата за боклук. Отвертката полетя към корема му, но той се изви и оръжието само одраска ребрата му. Биеха се от близко разстояние и на Джош му се налагаше отчаяно да избягва атаките с отвертката. Той напразно се опитваше да отправи силен удар с бухалката. Докато се бореше с опонента си, забеляза раздвижване от двете си страни — по-голямата част от хаховците идваха да го довършат. Знаеше, че е свършен, ако не успее да се измъкне от чернокожия брат, защото един здравеняк с градински ножици почти го беше достигнал. Зъбите на опонента му изщракаха до бузата му. Джош видя възможност в ситуацията, падна на колене и мина през краката на мъжа като намазано с грес прасе. Когато чернокожият брат се обърна, той беше посрещнат от удар, който размаза мутрата му и няколко зъба полетяха във въздуха. Мъжът направи две неуверени стъпки и падна като дърво.
Джош продължи напред. Въздухът свистеше в гърдите му.
— Две минути! — изрева лорд Алвин.
„По-бързо! — каза си наум гигантът. — По-бързо, да го вземат мътните!“ Секцията за домашни любимци все още беше прекалено далеч, а и копелето мамеше с времето! „Защити детето! Трябва да защ…“
Маниак с напудрено в бяло лице се появи иззад един от щандовете и стовари ключ за джанти в лявото рамо на Джош. Той изрева и залитна към един рафт с метални туби автомобилно масло „Куейкър Стейт“. Агонизиращата болка се разля от рамото към пръстите на ръката му. Изтърва бейзболната бухалка, която се търкулна по пода. Нямаше как да я достигне. Ненормалникът с бялото лице го нападна, като размаха обезумял ключа за джанти. Джош само се отбраняваше. Ключът падна на сантиметри от главата му и смаза една от металните туби. Двамата се сбиха до смърт като две животни.
Джош изрита с коляно маниака в ребрата и го изблъска назад, но онзи му скочи отново. Затъркаляха се в автомобилното масло на пода. Копелето се гърчеше като змиорка. В следващия миг скочи на крака и нападна отново гиганта с вдигнат и готов за нанасянето на удар ключ за джанти.
Но кракът му се хлъзна в маслото на пода и падна по гръб. Джош веднага го яхна, като с едното си коляно затисна ключа, а с другото врата му. Вдигна две ръце и изрева от ярост, когато стовари веригите и в същото време натисна с всичка сила врата на опонента си. Усети как коляното му потъва в нещо меко, а аленият отпечатък на веригата маркира завинаги изкривеното лице като татуировка.
Джош се изправи с мъка на крака. Дробовете му свистяха. Раменете му туптяха от премазваща болка, но сега нямаше време да ѝ обръща внимание. „Продължавай напред! — каза си той. — Размърдай се, глупако!“ Един чук прелетя покрай него и се вряза във витрина с тасове. Плъзна се и падна на колене. В устата и по лицето му имаше кръв, а секундите тиктакаха. Сети се за хлебарката на пода в хамбара, за това насекомо, което беше оцеляло след ядрен холокост и безбройните заплашващи да го смачкат обувки. Ако подобно дребно създание имаше волята да живее, то тогава и той имаше такава.