Джош се изправи. Побягна по пътеката и видя още три фигури да се насочват към него. Прескочи един щанд и се прехвърли на друга пътека. Направи ляв завой и стигна до секцията с домашни потреби. Пред него се разпростряха тенджери и тигани.
В края им седеше лорд Алвин и наблюдаваше от своя трон. На стената зад него висеше табелка, на която пишеше „Домашни любимци“. Джош видя джуджето да подскача в пазарската количка, а Суон беше обърната към него и го гледаше. Ревльото на пода беше толкова близо и толкова далеч.
— Една минута! — съобщи по мегафона лорд Алвин.
„Успях! — осъзна Джош. — Мили боже, почти стигнах! Едва ли са повече от десет-дванадесет метра до багетата!“
Тръгна напред.
Но чу гърлено ръмжене и пронизителен рев. Неандерталеца изскочи с моторната резачка пред него, за да му блокира пътя.
Джош се сепна и спря. Неандерталеца, чиято гола глава блестеше на светлината, се усмихваше леко и го чакаше. Зъбите на моторната резачка се превръщаха в петно от смъртоносен метал.
Гигантът се огледа в търсене на друг път, по който да мине. Секцията за домашни потреби представляваше непрекъсната последователност от кухненски съдове, чаши и посуда, с изключение на една пътечка, която завиваше вдясно на около три метра отпред… но трима маниаци, въоръжени с ножове и градински инструменти, бяха завардили този изход. Джош се обърна, за да се върне по пътя, от който беше дошъл, но на пет метра от него стояха ненормалникът с въдицата и грозникът със зелените зъби и пушката. Прииждаха още хаховци, които заемаха позиции, за да изгледат големия финал на играта на усмирителна риза.
„Вижда му се краят“, помисли си Джош. Но не само неговият собствен… Суон и Леона бяха мъртви, ако не стигнеше до финалната линия. Нямаше друг път освен през Неандерталеца.
— Четиридесет секунди, приятелю Джош!
Грамадата замахна с моторната резачка във въздуха и предизвика жертвата си да дойде.
Батериите на Джош бяха почти изтощени. Неандерталеца боравеше с моторната резачка с лекота. Нима бяха извървели целия този път, за да умрат в някакъв проклет „К-Март“, обитаван от избягали хаховци? Джош не знаеше дали да се разсмее, или да се разплаче, затова просто каза:
— Мамка му!
Е, взе решение. Ако щяха да умират, поне щеше да даде всичко от себе си, за да повлече и Неандерталеца след себе си. Изпъна се като струна, изпъчи гърди и се разсмя гръмко.
Грамадата също се ухили.
— Тридесет секунди — съобщи лорд Алвин.
Джош изви глава назад, изрева своя боен вик от дъното на дробовете си и полетя като камион „Мак“.
Неандерталеца не изглеждаше впечатлен, само събра крака и замахна с резачката.
Но Джош внезапно кривна от пътя и излезе от обхвата на оръжието, като усети само предизвикания от него лек полъх върху лицето си. Ребрата на другия мъж бяха като открита мишена и преди онзи да успее да се завърти с резачката, Джош го изрита, сякаш искаше да пробие тялото му.
Лицето на Неандерталеца се изкриви от болка и той залитна назад, но не падна. Бързо възстанови равновесието си и отново се спусна към Джош, като замахна с резачката към главата му.
Гигантът нямаше време да мисли, а само да действа. Той вдигна ръце пред лицето си. Зъбите на резачката се удариха във веригите около китките му и заподскачаха искри. Вибрациите запратиха двама им в различни посоки, но нито един от тях не падна.
— Двадесет секунди! — прогърмя мегафонът.
Сърцето на Джош блъскаше като чук в гърдите му, но той беше странно спокоен. Или щеше да стигне финалната линия, или не, нямаше други възможности. Приведе се и тръгна внимателно напред, като се надяваше по някакъв начин да успее да преодолее опонента си. И в следващия миг Неандерталеца се стрелна напред, по-бърз отколкото Джош беше очаквал такъв огромен мъж да бъде, и моторната резачка се насочи към главата му. Той заотстъпва назад, но ударът с резачката беше само залъгване. Неандерталеца вдигна десния си, обут в ботуш крак, срита го в стомаха и го запрати по пътеката. Джош се стовари върху щанда с тенджери, тигани и други кухненски принадлежности и навсякъде около него задрънчаха падащи съдове. „Търкулни се!“, изкрещя в главата си Джош и в момента, в който го направи, Неандерталеца стовари резачката на мястото, на което беше само допреди миг и остави тридесетсантиметрова драскотина на пода.